Сура Аль-Джасия — Стих 13

1. Обяснение на думите в аята:

• وَسَخَّرَ (уа саххара): подчини, направи достъпно и полезно за вас.
• مَا فِي السَّمَاوَاتِ (ма фи-с-самауати): всичко, което е в небесата — слънце, луна, звезди, облаци, вятър, въздух и ангелите, натоварени с това.
• وَمَا فِي الْأَرْضِ (уа ма фи-л-ард): всичко, което е на земята — животни, води, долини, планини, дървета, реки и други.
• جَمِيعًا (джами'ан): всичко заедно, без изключение.
• مِّنْهُ (минху): от Него — тоест всички тези блага са от Неговата щедрост и милост.
• آيَاتٍ (айатин): знамения, доказателства и ясни указания.
• لِّقَوْمٍ يَتَفَكَّرُونَ (ли-каумин йатафаккарун): за хора, които размишляват и се замислят.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, съобщава за Своята безгранична милост към хората — Той е подчинил и направил достъпно за тях всичко, което се намира в небесата, като слънцето, луната, звездите, облаците, ветровете и въздуха, както и всичко на земята, като животните, водите, реките, планините, дърветата и всичко останало. Всички тези блага служат на човека и му носят полза по Неговата воля. Всичко това е дар и благодеяние единствено от Аллах, от Неговата щедрост и доброта — никой друг не е дал тези блага и никой друг не ги е подчинил за полза на хората. Затова подобава на човека да се покланя само на Аллах и да не Му придава съдружници.

Наистина в това подчиняване на небесата и земята за полза на хората има ясни знамения и неопровержими доказателства за всемогъществото на Аллах и за Неговата единственост. Тези знамения са за хора, които размишляват върху творението на Аллах, върху Неговите знамения и доказателства, и извличат поука от тях. Размишлението води до вяра, а вярата — до покорност и благодарност към Дарителя.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Всемогъщият Аллах е подчинил цялата вселена в услуга на човека — това показва огромната любов и грижа на Създателя към Неговите творения.
• Всички блага, които човек използва всеки ден, са дар от Аллах — признаването на този дар води до благодарност и поклонение само на Него.
• Размишлението върху творението на Аллах е път към вярата — човек, който наблюдава слънцето, луната, планините и реките, вижда в тях доказателства за Създател, Който е Един и Всемогъщ.
• Ислямът призовава към разум и размисъл, а не към сляпо следване — Коранът многократно насърчава хората да мислят, да наблюдават и да извличат поуки.
• Признаването на единствеността на Аллах идва естествено, когато човек осъзнае, че само Той е подчинил всичко това за негова полза — това е призив към чист монотеизъм и искрена вяра.