Сура Аль-Маида — Стих 52

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مَرَضٌ (марад): болест; тук означава съмнение и лицемерие в сърцата.
• يُسَارِعُونَ (юсари‘ӯн): бързат, надпреварват се.
• فِيهِمْ (фӣхим): при тях; има се предвид при юдеите и християните, като им оказват приятелство и подкрепа.
• دَائِرَةٌ (дā’ира): превратност, обрат на съдбата; бедствие или поражение, което се обръща срещу даден народ.
• الْفَتْحِ (ал-фатх): победата, завоеванието; тук се има предвид победата и откриването на Мека.
• أَمْرٍ مِّنْ عِندِهِ (амрин мин ‘индихи): повеление или дело от Него; нещо, което Той предопределя и осъществява.
• أَسَرُّوا (асару): скриха, спотаиха в себе си.
• نَادِمِينَ (нāдимиӣн): съжаляващи, разкайващи се.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за една група лицемери, чиито сърца са заразени от съмнение и двуличие. Те се надпреварват да търсят близост и приятелство с юдеите и християните, като се оправдават: „Страхуваме се да не ни сполети превратност“ — тоест боим се, че тези народи може да надделеят и да имат надмощие, и тогава ние ще пострадаме заедно с мюсюлманите. Затова те си осигуряват връзки с тях от страх и предпазливост.

Аллах отговаря на това тяхно състояние, като казва: „Може би Аллах ще донесе победата“ — тоест победата и откриването на Мека, и ще подкрепи Своя пророк, и ще възвеличи исляма и мюсюлманите над неверниците. Или пък ще предопредели дело от Себе Си, което ще сложи край на силата на юдеите и християните, така че те да се подчинят на мюсюлманите. Тогава лицемерите ще съжаляват за това, което са скрили в душите си — тяхното лицемерие и тяхната тайна обич към враговете на исляма. Те ще разберат, че са се обвързали с празни и илюзорни надежди, и че тяхната предпазливост не им е донесла нищо освен разкаяние и загуба.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската вяра изисква искреност и доверие в Аллах, а не страх и двуличие. Лицемерието и търсенето на изгода от враговете на вярата водят само до разкаяние.
• Аллах обещава победа и възвеличаване на Своята религия, независимо от заговорите на враговете и от страхливостта на лицемерите. Това е утеха за всеки вярващ, че истината ще надделее.
• Аятът ни показва, че Аллах е Този, Който управлява делата и предопределя изхода. Затова вярващият трябва да се уповава на Него, а не да търси подкрепа от онези, които се противопоставят на вярата.
• Той ни предупреждава срещу лицемерието и скриването на зло в сърцето, защото всичко тайно ще бъде разкрито и ще донесе съжаление.
• И накрая, аятът ни насърчава да бъдем твърди във вярата си и да не се колебаем, защото Аллах е с вярващите и Той е Най-добрият помощник.