Сура Ат-Тауба — Стих 107

1. Обяснение на думите в аята:

• اتَّخَذُوا (иттахазу): взеха, направиха, построиха.
• ضِرَارًا (дираран): от думата "дарар" — вреда, щета; тоест с цел да навредят на мюсюлманите.
• إِرْصَادًا (ирсадан): изчакване, подготовка, място за засада или сборен пункт.
• الْحُسْنَى (ал-хусна): доброто, най-хубавото, благородната цел.

1. Тълкувание на аята:

След като говори за лицемерите, които строят джамии с користни цели, Всевишният Аллах разкрива още една група лицемери — онези, които построиха джамия не за поклонение на Аллах, а с четири зли цели:

Първо — за да навредят на мюсюлманите и на тяхната джамия (джамията "Куба"), като отвлекат хората от нея.

Второ — за да затвърдят неверието и лицемерието си, като укрепят редиците на лицемерите.

Трето — за да разделят вярващите, които дотогава се събираха за молитва на едно място, и да посеят раздор между тях.

Четвърто — да служи като сборен пункт и място за изчакване на онзи, който отпреди бе воювал срещу Аллах и Неговия Пратеник (салляллаху алейхи уа саллям) — Абу Амир ар-Рахиб, който бе излязъл при византийците, за да дойде с войска срещу Пророка, и бе изпратил съобщение до лицемерите да му построят джамия, която да му служи като база.

Тези лицемери ще се закълнат пред мюсюлманите, че не са искали нищо друго освен добро — че целта им е била да проявят грижа към слабите и немощните, които не могат да стигнат до джамията "Куба" в студените нощи и в горещините, и да улеснят мюсюлманите. Но Аллах свидетелства, че те са лъжци в своите клетви и в своите твърдения. Затова Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) заповяда тази джамия да бъде разрушена и изгорена.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът държи изключително много на единството на мюсюлманите и забранява всяко действие, което води до раздор и разделение между тях.
• Искреността в делата е основата на религията — дори едно добро наглед дело като построяването на джамия може да се превърне в грях, ако намерението е лошо.
• Аллах знае скритото и явното; Той разкрива лицемерието и лъжата, колкото и да се прикриват с клетви и хубави думи.
• Вярващият трябва да бъде внимателен и да не се подвежда по външния вид на делата, а да съди по техните истински цели и последици.
• Коранът защитава общността на вярващите и разобличава онези, които се опитват да я подкопаят отвътре — това е проява на Божията мъдрост и грижа към искрените вярващи.