Сура Ат-Тауба — Стих 18

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• يَعْمُرُ (я‘муру): поддържа, обитава с поклонение и грижа. Включва построяването, почистването, молитвата, споменаването на Аллах и изучаването на религиозно знание в джамията, както и нейното опазване от онова, за което не е построена.
• مَسَاجِدَ اللَّهِ (масаджида-Ллах): джамиите на Аллах – всички джамии.
• أَقَامَ الصَّلَاةَ (акама-с-салята): изпълнява молитвата – установява я редовно, с нейните стълбове, условия и задължения.
• آتَى الزَّكَاةَ (ата-з-закята): дава закята – задължителната милостиня от имуществото.
• لَمْ يَخْشَ إِلَّا اللَّهَ (лам яхша илла-Ллах): не се страхува от никого освен от Аллах – не изоставя повелята на Аллах от страх от някого другиго.
• فَعَسَى (фа‘аса): „може би“ – когато идва от Аллах, означава сигурност и задължителност; когато идва от хората, означава предположение.

1. Тълкувание на аята:

Аллах Всемогъщият съобщава, че само онези, които истински вярват в Аллах Единствения и не Му придават съдружници, вярват в Деня на възкресението, изпълняват молитвата както е повелено, дават закята от имуществото си и не се страхуват от никого освен от Аллах – само те заслужават да поддържат джамиите и да изпълняват правото им. Те не изоставят повелята на Аллах от страх от хората или от тяхното порицание. Именно тези са, за които има надежда да бъдат напътени по правия път. А що се отнася до многобожниците, те са най-далеч от това.

Поддържането на джамиите не е само строеж на сгради, а обхваща: построяването им, почистването им, молитвата и споменаването на Аллах в тях, изучаването на шариатско знание и опазването им от онова, за което не са построени – като празни приказки за земния живот и подобни. Думичката „عسى“ (може би), когато идва от Аллах, означава сигурност и задължителност, а когато идва от хората, означава предположение. Затова тези вярващи със сигурност ще бъдат сред напътените.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Поддържането на джамиите е чест и достойнство, което Аллах дава само на истинските вярващи – онези, чиято вяра е искрена и чиито дела са праведни.
• Вярата в Аллах и в Деня на възкресението е основата, върху която се гради всяко добро дело; без нея делата нямат стойност пред Аллах.
• Молитвата и закята са два стълба на вярата: единият свързва човека с неговия Създател, а другият – с обществото и нуждаещите се.
• Истинският вярващ не се страхува от никого освен от Аллах; той не изоставя истината от страх от хорското порицание. Това е свободата на духа, която ислямът дарява.
• Аллах обещава напътствие на онези, които изпълняват тези условия – а напътствието е най-голямото благо и най-висшата степен, към която вярващият се стреми.
• Колко прекрасен е ислямът, който превръща джамията в център на живота на вярващия – място за молитва, знание, сплотеност и чистота, и който обвързва поддържането ѝ с най-благородните качества на душата.