Сура Ат-Тауба — Стих 19

1. Пояснение на думите в аята:

• „سِقَايَةَ الْحَاجِّ“ (сика̄ята-л-х̣а̄джж): означава даването на вода на поклонниците (хаджиите) по време на поклонението.
• „عِمَارَةَ الْمَسْجِدِ الْحَرَامِ“ (ʿима̄рата-л-масджиди-л-х̣ара̄м): означава поддържането, грижата и обслужването на Свещената джамия в Мека.
• „لَا يَسْتَوُونَ“ (ла̄ ястауӯна): не са равни, не са еднакви по достойнство и положение.
• „الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ“ (ал-қаӯма-з̣-з̣а̄лимӣн): хората, които сами си причиняват вреда чрез неверие и многобожие.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всевишният Аллах се обръща към многобожниците, които се гордеели с това, че дават вода на поклонниците и се грижат за Свещената джамия, и смятали тези си дела за нещо велико. Той им задава въпрос, който носи укор и порицание: Нима смятате тези ваши действия за равни по стойност на вярата на онзи, който е повярвал в Аллах, вярва в Деня на възкресението и се бори с душа и с богатството си по пътя на Аллах, за да бъде словото на Аллах най-високо?

Отговорът е ясен и категоричен: те съвсем не са равни пред Аллах. Онези, които вярват и се борят по пътя на Аллах, са на високо положение при Него, докато многобожниците, колкото и добри дела да вършат, не могат да се сравнят с тях, защото делата без вяра в Аллах не се приемат. Вярата е основата, без която никое дело не намира стойност пред Аллах.

Аллах не напътва към истината и към доброто онези, които сами са навредили на себе си с неверие и многобожие. Те могат да извършват външно добри дела, но тъй като им липсва вяра, тези дела не ги приближават до Аллах и не им носят спасение.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската стойност на човека пред Аллах се определя от вярата и искреността, а не само от външни добри дела.
• Показва колко високо е положението на вярващия, който вярва в Аллах и в Деня на възкресението и се бори по пътя на Аллах – това е чест, към която всеки трябва да се стреми.
• Напомня ни, че делата без вяра са като сграда без основа – колкото и красива да изглежда, тя не издържа.
• Подтиква ни да съединим вярата с добрите дела, защото ислямът не е само думи, а вяра, която се проявява в дела и искреност към Аллах.
• Утешава вярващите, че дори да са малцинство или да изглеждат слаби в очите на хората, тяхното положение пред Аллах е несравнимо по-високо от положението на онези, които вършат добри дела без вяра.
• Корана ни води към правилното разбиране за приоритетите: най-важното е вярата в Аллах и искреното служение Нему, а всичко останало е след това.