Сура Ат-Тауба — Стих 17

1. Пояснение на думите в аята:

• الْمُشْرِكِينَ (ал-мушрикин): многобожниците – онези, които придават съдружници на Аллах в поклонението.
• يَعْمُرُوا (яа‘муру): да обитават, да поддържат, да посещават с поклонение и добри дела.
• مَسَاجِدَ اللَّهِ (масаджида-Ллах): джамиите на Аллах, Неговите места за поклонение, включително Кааба.
• شَاهِدِينَ عَلَىٰ أَنفُسِهِم بِالْكُفْرِ (шахидина ‘ала анфусихим бил-куфр): като свидетелстват против самите себе си с неверие – тоест открито признават и показват своето неверие и многобожие.
• حَبِطَتْ أَعْمَالُهُمْ (хабитат а‘малухум): делата им се провалиха, станаха напразни и безплодни.
• خَالِدُونَ (халидун): вечно пребиваващи, оставащи завинаги.

1. Тълкувание на аята:

Не подобава и не е редно многобожниците да поддържат и обитават джамиите на Аллах с поклонение и послушание, докато в същото време открито признават своето неверие и придават съдружници на Аллах. Те сами свидетелстват против себе си, че не вярват в Единния Бог и отричат Неговия Пратеник. Такива хора – всичките им добри дела се обезсмислят и пропадат, защото липсва основното условие за тяхното приемане, а именно вярата в Аллах. Тези дела не се приемат, тъй като са извършени без истинска вяра и с многобожие. А що се отнася до техния край в отвъдния живот – те ще бъдат вечно в Огъня, освен ако не се покаят от многобожието си преди смъртта си и не приемат исляма. Този аят е низпослан като отговор на думите на ал-Аббас, който бил заловен в битката при Бадр и когато мюсюлманите го упрекнали с неверие и скъсване на роднинските връзки, той казал: „Не споменавате добрите ни дела – ние поддържаме Свещената джамия, пазим Кааба и даваме вода на поклонниците.“ Затова Аллах разясни, че съчетаването на две противоречащи си неща – поддържане на Божиите домове за поклонение заедно с неверие – е недопустимо и не носи никаква полза.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът поставя вярата като основа за приемане на всяко добро дело. Без искрена вяра в Единия Аллах, дори най-големите благодеяния губят стойността си в отвъдния живот.
• Чистото единобожие (таухид) е първото и най-важно условие за спасение. Всеки, който се покае от многобожието преди смъртта си, може да получи Божията милост и прошка.
• Ислямът не отрича добрите дела, но ги поставя на правилната основа – вярата в Аллах и Неговия Пратеник. Това показва колко балансиран и справедлив е този религия.
• Коранът разяснява истината с ясни доказателства и отговаря на погрешните схващания, като насочва човека към това, което е в негова полза както в този свят, така и в отвъдния.
• Вратата на покаянието е отворена за всеки, дори за онези, които са били в неверие и многобожие. Това е проява на безкрайната милост на Аллах и покана за всеки човек да се обърне към истината.