Сура Ат-Тауба — Стих 46

1. Обяснение на думите в аята:

• وَلَوْ أَرَادُوا الْخُرُوجَ – „И ако бяха пожелали да излязат“ – става дума за излизане на бойното поле за джихад.
• لَأَعَدُّوا لَهُ عُدَّةً – „щяха да приготвят за него приготовления“ – тоест щяха да се подготвят с провизии, средства за придвижване и всичко необходимо за пътуване и битка.
• كَرِهَ اللَّهُ انبِعَاثَهُمْ – „Аллах възненавиди тяхното тръгване“ – Аллах не пожела и не одобри тяхното излизане.
• فَثَبَّطَهُمْ – „и ги възпря“ – Той ги забави, обезсърчи ги и ги накара да изостанат.
• وَقِيلَ اقْعُدُوا مَعَ الْقَاعِدِينَ – „и бе казано: Седете с онези, които седят“ – тоест останете със слабите, болните, жените и децата, които не могат да излязат.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах разкрива истинската същност на лицемерите, които се преструваха, че искат да излязат на джихад заедно с Пророка, салляллаху алейхи уа саллям. Той казва, че ако те наистина бяха искрени в желанието си да излязат, щяха да се подготвят предварително – да съберат провизии, да осигурят средства за придвижване и да се снабдят с всичко необходимо за пътуването и битката. Но тяхната истинска цел не беше джихадът, а да покажат пред хората, че са с вярващите, докато в сърцата си крияха друго.

Аллах, Всемогъщият, не пожела тяхното излизане и не го одобри. Затова Той ги възпря и ги накара да изостанат – тежко им стана излизането и те предпочетоха да останат в домовете си. Така те бяха оставени със слабите, болните, жените и децата, които по естествени причини не можеха да участват в битката. Това беше справедливо възмездие за тяхната неискреност и двуличие – те избраха да бъдат с онези, които седят, защото сърцата им не бяха с онези, които се борят на пътя на Аллах.

В този аят се съдържа ясно доказателство, че Аллах знае скритото и явното, и че Той разкрива на Своя Пророк истинските намерения на лицемерите. Той е Този, Който дава успех и Който възпира, според Своята мъдрост и справедливост.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Искреността е основата на всяко добро дело. Ако човек наистина желае доброто, той ще положи усилия и ще се подготви за него, а не само ще говори.
• Аллах не се нуждае от никого и от ничие лицемерно участие. Той приема само искрените дела и Той е Този, Който знае какво има в сърцата.
• Всяко нещо се случва по волята на Аллах. Той възпира когото пожелае и помага на когото пожелае, и в това има мъдрост, дори когато ние не я разбираме.
• Ислямът ни учи да бъдем честни със себе си и с Аллах, да не се преструваме и да не търсим показност пред хората.
• Коранът разкрива истината за хората и ги предупреждава, но същевременно е милост и напътствие за онези, които искрено вярват и се стремят към доброто.

Тези поуки ни помагат да разберем красотата на исляма – религия на искреността, истината и справедливостта, и ни насърчават да се стремим към Аллах с чисти сърца и искрени дела.