Сура Ибрахим — Стих 4

1. Пояснение на думите в аята:

• بِلِسَانِ قَوْمِهِ – на езика на своя народ, тоест на езика, който хората разбират.
• لِيُبَيِّنَ لَهُمْ – за да им разясни, да им изясни посланието и задълженията.
• فَيُضِلُّ اللَّهُ مَن يَشَاءُ – Аллах оставя в заблуда когото пожелае по Своята справедливост.
• وَيَهْدِي مَن يَشَاءُ – и напътва когото пожелае по Своята милост.
• الْعَزِيزُ – Всемогъщият, Който никой не може да надделее над Него.
• الْحَكِيمُ – Мъдрият, Който всичко прави с мъдрост и по подходящ начин.

1. Тълкуване на аята:

Аллах съобщава, че не е изпращал пратеник, освен с езика на народа, към когото е бил изпратен, за да може да им разясни ясно Божието послание и да разберат какво се иска от тях. Целта не е била да бъдат принуждавани на вяра, а да им бъде предадено ясно и разбираемо, така че да им се установи доказателството. След това Аллах оставя в заблуда когото пожелае – по Своята справедливост, и напътва когото пожелае – по Своята милост и благоволение. Той е Всемогъщият, Който никой не може да надвие, и Мъдрият, Който не заблуждава и не напътва, освен с мъдрост и по подходящ начин.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът зачита езика и разбирането на хората – всеки пратеник е говорил на езика на своя народ, което показва, че религията е ясна и достъпна, а не неразбираема или наложена.
• Посланието на исляма е да разяснява и да напътва, а не да принуждава – това разкрива милостта и мъдростта в начина, по който Аллах призовава хората.
• Напътването е в ръцете на Аллах – Той е Всемогъщият и Мъдрият, и всичко, което прави, е по справедливост и мъдрост. Това ни учи на смирение и доверие в Него.
• Коранът е ясно послание, изпратено, за да бъде разбрано и следвано – той не е скрит или недостъпен, а е светлина и напътствие за всеки, който искрено търси истината.