Сура Аль-Бакара — Стих 165

1. Обяснение на думите в аята:

• أَندَادًا (анда̄дан): множествено число на „нидд“ – равни, подобни, съперници. Тук означава идоли, божества или покровители, които многобожниците приемат за равни на Аллах.
• يُحِبُّونَهُمْ كَحُبِّ اللَّهِ (юхиббӯнахам ка-хубби-Лля̄х): обичат ги така, както обичат Аллах – тоест приравняват любовта към създанията с любовта, която принадлежи само на Аллах.
• أَشَدُّ حُبًّا لِّلَّهِ (ашадду хуббан ли-Лля̄х): по-силни в любовта си към Аллах – искрена, всеобхватна и постоянна любов.
• الْقُوَّةَ لِلَّهِ جَمِيعًا (ал-куввата ли-Лля̄хи джамӣʿан): цялата сила и мощ принадлежат единствено на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

След ясните доказателства за единствеността на Аллах, Той ни съобщава, че сред хората има такива, които въпреки тези доказателства си избират други божества освен Аллах – идоли, идолопоклоннически образи или покровители, на които отдават любов, преклонение и подчинение, каквито се полагат само на Аллах. Те ги обичат така, както вярващите обичат Аллах, като по този начин Го съприравняват с тях.

Вярващите обаче са по-силни и по-искрени в любовта си към Аллах, защото са посветили цялата си любов единствено на Него и не Му придават никого за съдружник. Те Го обичат в радост и в трудност, в благополучие и в изпитание. Многобожниците, от друга страна, обичат своите идоли само когато им е добре; а когато ги сполети беда, те не призовават никого освен Аллах.

Ако онези, които са увредили себе си с многобожие и злодеяния, можеха да видят състоянието си в отвъдния живот, когато ще съзрат наказанието, щяха да разберат, че цялата сила и мощ принадлежат единствено на Аллах и че Той е суров в наказанието за онези, които Му се противопоставят. Ако знаеха това, никога нямаше да придават съдружници на Аллах.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва величието на искрената любов към Аллах – любов, която не се колебае и не се променя, а остава постоянна във всеки момент от живота.
• Той ни учи, че истинската сила и мощ принадлежат само на Аллах, и че всеки, който се уповава на Него, никога няма да бъде изоставен.
• Аятът ни предупреждава с милост: онези, които съприравняват други на Аллах, ще съзрат истината в отвъдния живот, но тогава вече ще бъде късно. Затова е по-добре да се обърнем към Аллах още сега, с чиста любов и искрено поклонение.
• Вярата в единствения Аллах освобождава човека от робството пред създанията и го издига до истинска свобода и достойнство.
• Колко прекрасен е пътят на вярващите, които обичат Аллах над всичко и намират в тази любов спокойствие, сила и надежда в този свят и в отвъдния!