Сура Фатир — Стих 40

1. Обяснение на думите в аята:

• شُرَكَاءَكُمُ (шурака̄'акум): „вашите съдружници“ – това са идолите и божествата, които многобожниците са приравнявали на Аллах в поклонението.
• تَدْعُونَ (тад'ӯна): „вие зовете“ – тоест вие се обръщате към тях с молби и ги призовавате.
• مِن دُونِ اللَّهِ (мин дӯни-Лля̄х): „освен Аллах“ – извън Него, без Негово позволение.
• شِرْكٌ (ширк): „съдружие“ – участие, дял в нещо.
• بَيِّنَتٍ (баййинатин): „ясно доказателство“, „ясен довод“.
• غُرُورًا (г̣урӯран): „измама“, „заблуда“ – нещо, което подвежда човека с празни обещания.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах нарежда на Своя Пратеник (с.а.с.) да се обърне към многобожниците с предизвикателство, което разкрива безсилието на техните божества. Кажи им: „Кажете ми за тези ваши съдружници, които призовавате освен Аллах – покажете ми какво са сътворили на земята? Дали са създали планините, реките, животните? Или имат дял в сътворяването на небесата? Или пък Ние им дадохме книга, която да им служи като ясно доказателство, че заслужават да бъдат съдружавани с Аллах?“ Нищо от това не е налице. Нито са сътворили нещо на земята, нито участват в сътворяването на небесата, нито им е низпослана книга, която да узаконява поклонението към тях. Всички тези въпроси са риторични и целят да покажат, че техните божества са напълно безсилни и че многобожието им е лишено от всякакво основание.

В края на аята Аллах разкрива истинската същност на това, което несправедливите си обещават взаимно: „Но несправедливите си обещават един на друг само измама.“ Това означава, че водачите на неверието подвеждат своите последователи с празни обещания – обещават им застъпничество от идолите, близост до Аллах чрез тях и спасение, но всичко това е лъжа и заблуда. Тези обещания нямат никаква реална основа и водят единствено към разочарование и гибел.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да разсъждаваме логически и да задаваме въпроси: ако някой твърди, че нещо заслужава поклонение освен Аллах, нека докаже това с ясен довод. Ислямът не изисква сляпа вяра, а призовава към разум и доказателства.
• Той показва абсолютното единобожие на Аллах – Той единствен е Създателят и Господарят на всичко. Никой друг не сътворява и не притежава власт над творението.
• Разкрива безсилието на всичко, на което се уповават хората освен Аллах – идоли, хора, сили – те не могат нито да създадат, нито да донесат полза или вреда без Неговото позволение.
• Предупреждава срещу измамните обещания на онези, които отклоняват хората от истината. Истинското спасение е само в следването на Корана и Сунната.
• Насърчава ни да търсим истината с отворено сърце и да не се оставяме на празни надежди, а да се обърнем към Аллах с искрено поклонение, защото Той е Единственият, Който заслужава да бъде призоваван.