Сура Аз-Зумар — Стих 15

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَاعْبُدُوا (фа'буду): заповед за поклонение, но тук е заповед за заплаха и укор, а не истинска заповед.
• مَا شِئْتُم (ма ши'тум): каквото пожелаете.
• مِن دُونِهِ (мин дунихи): освен Него, т.е. други божества освен Аллах.
• الْخَاسِرِينَ (ал-хасирин): губещите, онези, които търпят загуба.
• خَسِرُوا أَنفُسَهُمْ (хасиру анфусахум): погубили са самите себе си.
• أَهْلِيهِمْ (ахлихим): семействата им, близките им.
• الْخُسْرَانُ الْمُبِينُ (ал-хусран ал-мубин): явната, очевидна загуба.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах казва на Своя Пратеник (с.а.с.) да предаде на многобожниците, че той самият се покланя на Аллах единствено, без съдружник, и че е искрен в поклонението и покорството си към Него. Що се отнася до тях, нека се покланят на каквото пожелаят освен Аллах – идоли, статуи или други сътворени неща. Това не вреди на Пратеника по никакъв начин. Тези думи обаче съдържат строга заплаха и предупреждение към всеки, който се покланя на друг освен Аллах или Му придава съдружници.

След това Аллах нарежда на Пратеника да каже, че истински губещите са онези, които губят самите себе си и семействата си в Деня на Възкресението. Те губят себе си, като въвеждат душите си в огъня, и губят семействата си – онези, които е трябвало да бъдат с тях в Рая, ако бяха повярвали, но поради тяхното неверие и заблуда те няма да се срещнат отново: или семействата им ще влязат в Рая, докато те самите ще бъдат в Огъня, или всички заедно ще влязат в Огъня и никога няма да се съберат в блаженство. Това е загубата, която не може да бъде поправена и не подлежи на съмнение – тя е явна и напълно ясна.

1. Поуки от аята, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че истинската загуба не е загубата на пари или имущество, а загубата на душата и семейството в отвъдния живот. Това подтиква човека да се замисли за истинските ценности и да постави отвъдното преди земното.
• Искреността в поклонението към Аллах единствен е пътят към спасението. Който се покланя на Аллах искрено, печели себе си и близките си.
• Заплахата в аята е израз на Божията справедливост и милост едновременно – Той предупреждава, за да се върнат хората към истината, преди да е станало твърде късно.
• Аятът ни учи, че грижата за семейството не е само материална, а преди всичко духовна – да ги насочваме към вярата и доброто, за да бъдем заедно и в Рая.
• Ислямът представя ясна картина на успеха и загубата: успехът е в поклонението на Аллах и в подготовката за отвъдния живот, а загубата е в отклонението от това. Това прави религията разбираема и близка до човешкия разум и сърце.