Сура Аль-Ахкаф — Стих 15

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَصَّيْنَا (уассайна̄): заповядахме, наредихме строго, задължихме.
• إِحْسَانًا (их̣са̄нан): благодеяние, доброта, грижа и добро отношение.
• كُرْهًا (курхан): с мъка, с трудност, против волята (на майката в смисъл на тежест, не на нежелание).
• فِصَالُهُ (фис̣а̄луху): отбиването му от кърмене.
• أَشُدَّهُ (ашуддаху): пълнолетие, зрялост, пълна сила и разум.
• أَوْزِعْنِي (аузи'нӣ): вдъхнови ме, подтикни ме, помогни ми.
• ذُرِّيَّتِي (д̣уррийятӣ): моето потомство, децата ми.
• مِنَ الْمُسْلِمِينَ (мина ал-муслимӣн): от онези, които се покоряват на Аллах, отдадените на Него.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава, че е задължил човека да се отнася с добро и благодеяние към родителите си — да им прави добро през живота им и след смъртта им, доколкото това не противоречи на шариата. Особено внимание се обръща на майката, която го е носила в утробата си с мъка и трудност, и го е родила с мъка и болка. Периодът на бременността и отбиването от кърмене е тридесет месеца. В споменаването на тези трудности, които майката понася, а бащата — не, се съдържа доказателство, че правото на майката върху детето ѝ е по-голямо от правото на бащата.

Когато човек достигне пълната си физическа и умствена сила и навърши четиридесет години, той се обръща към своя Господ с думите: „Господи, вдъхнови ме да бъда благодарен за Твоята благодат, която си дарил на мен и на родителите ми, и ми помогни да върша праведни дела, които Ти одобряваш. И оправи за мен потомството ми. Наистина аз се разкайвам пред Теб за греховете си и съм от онези, които Ти се покоряват и се отдават на Твоите заповеди и забрани.“

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът поставя грижата за родителите и доброто отношение към тях на много високо място, като го прави задължение от Аллах, а не просто човешка традиция.
• Аятът подчертава огромната жертва на майката — бременността, раждането и кърменето — и това ни учи да бъдем благодарни и признателни към нея през целия си живот.
• Четиридесетгодишната възраст е посочена като време на зрялост и пълнота, когато човекът естествено се обръща към своя Създател с благодарност и покаяние — това показва колко хубаво е да помним Аллах във всяка възраст.
• Молитвата на праведния човек включва не само себе си, но и родителите и потомството му — ислямът ни учи да мислим за доброто на цялото семейство и бъдещите поколения.
• Покаянието и покорството пред Аллах са пътят към успеха и спокойствието — всеки, който се обърне към Аллах с искрено сърце, ще намери прошка и напътствие.
• Тези думи ни показват, че ислямът е религия на благодарността, добротата и семейните връзки, и че Коранът възпитава в човека най-благородните качества.