Сура Аль-Ахкаф — Стих 16

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• نَتَقَبَّلُ (нетакаббал): приемаме с доволство и одобрение.
• نَتَجَاوَزُ (нетаджавазу): прощаваме, преминаваме покрай грешките, без да наказваме.
• سَيِّئَاتِهِمْ (сайи'атихим): лошите им дела, греховете им.
• أَصْحَابِ الْجَنَّةِ (асхаби ал-джанна): обитателите на Рая.
• وَعْدَ الصِّدْقِ (уа'д ас-сидк): истинското обещание, обещанието, което непременно ще се сбъдне.

1. Тълкуване на аята:

Тези вярващи, които се отличават с искрена вяра и добри дела, са хората, от които Аллах приема най-доброто от делата им — техните праведни постъпки, поклонения и добрини. Той не само приема доброто им, но и прощава лошите им дела и греховете им, като не ги подлага на наказание за тях. Те ще бъдат сред обитателите на Рая, заедно с всички, които са спечелили Рая, и ще се радват на неговите блага. Това е обещанието, което Аллах им е дал в земния живот — обещание истинно и сигурно, в което няма никакво съмнение и което непременно ще се изпълни.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не изисква от човека да бъде безгрешен, а приема искрените му усилия и най-доброто от делата му.
• Аллах е Прощаващ и Милосърден — Той не само приема добрите дела, но и изтрива лошите, когато човек се обръща към Него с вяра и покаяние.
• Обещанието за Рая е сигурно и истинно — то дава надежда и спокойствие на вярващия в този живот.
• Човекът е насърчен да прави добро, колкото и малко да е то, защото Аллах приема „най-доброто от делата" и го възнаграждава с вечно блаженство.
• Милостта на Аллах е по-голяма от грешките на човека, стига той да вярва и да се стреми към доброто — това прави исляма религия на надеждата и любовта.