Сура Аль-Фатх — Стих 15

1. Обяснение на думите в аята:

• الْمُخَلَّفُونَ (ал-мухаллафӯн): онези, които бяха оставени назад, тоест лицемерите и хората със слаба вяра, които не излязоха с Пророка (с.а.с.) при похода към Худайбия.
• مَغَانِمَ (магāним): военни трофеи, плячка, придобита в битка.
• ذَرُونَا (зарӯнā): оставете ни, позволете ни.
• كَلَامَ اللَّهِ (калāма Аллāх): словото на Аллах, тоест Неговото обещание и повеление.
• تَحْسُدُونَنَا (тахсудунанā): завиждате ни.
• يَفْقَهُونَ (йафқахӯна): разбират, схващат дълбоко.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава, че когато вярващите тръгнат към трофеите на Хайбар, които Аллах им е обещал след мира при Худайбия, онези, които бяха останали назад, ще започнат да молят: „Позволете ни да тръгнем с вас.“ Те искат по този начин да променят обещанието на Аллах, което беше дадено единствено на онези, които присъстваха при Худайбия. На Пророка (с.а.с.) се нарежда да им каже: „Няма да тръгнете с нас. Така каза Аллах още преди.“ Тогава те ще отвърнат с обвинение: „Не, вие ни завиждате.“ Но истината е, че те не разбират от религията освен много малко – затова и не осъзнават мъдростта на Аллах и не приемат Неговото повеление.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Аллах е Мъдър и Неговото обещание не се променя – който искрено следва истината, ще получи обещаното от Него.
• Лицемерието и стремежът към облаги без вяра и саможертва не носят благословия; ислямът цени искреността и участието в трудностите, а не само печалбата.
• Обвиненията и завистта често идват от невежество; колкото повече човек се учи от Корана, толкова по-ясно вижда истината и се пази от злоба.
• Вярата изисква доверие в Аллах и приемане на Неговите решения, дори когато не разбираме напълно мъдростта им – това е пътят към спокойствие и награда.
• Коранът разкрива скритото в сърцата и ни учи на честност, търпение и братство – неща, които правят живота по-добър и сърцето по-близо до Аллах.