Сура Аль-Камар — Стих 31

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• صَيْحَةً (сайха): силен вик, възглас.
• هَشِيمِ (хашим): суха, изпочупена, стъпкана растителност.
• الْمُحْتَظِرِ (ал-мухтазир): онзи, който прави ограда (хазира) за добитъка си от клони и тръни, за да го предпази.

1. Тълкувание на аята:

Аллах Всевишният съобщава за наказанието, което сполетяло народа на пророк Салих — народа на Тамуд. Той изпратил срещу тях един-единствен вик, с който Джибрил (Гавриил), мир нему, извикал срещу им. Този единствен вик бил достатъчен, за да ги унищожи всички до последния, без нито един да остане. И те станали като суха, изпочупена и стъпкана растителност — като клоните и тръните, които човекът, който прави ограда за добитъка си, събира и подрежда, а след това животните ги стъпкват и разпиляват, докато се превърнат в дребни отломки. Така и тези могъщи и силни хора, с техните крепости и богатства, в един миг се превърнали в безжизнени останки, пометени и разпилени.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Могъществото на Аллах е над всяко могъщество: един-единствен вик е достатъчен, за да унищожи цял народ, колкото и силен и многоброен да е бил той. Това ни учи да се уповаваме единствено на Аллах и да не се заблуждаваме от силата и средствата.
• Наказанието идва внезапно и без предупреждение за онези, които упорстват в отричане и непокорство. Затова е мъдро човек да побърза към покаяние и добри дела, преди да го сполети онова, което не може да отблъсне.
• Съдбата на народите е поука за нас: те са били по-силни и по-богати, но не са могли да се спасят от наказанието на Аллах. Това ни подтиква към смирение и благодарност за милостта, която ни е дадена.
• Коранът разказва тези истории не за забавление, а за напомняне и напътствие — за да извлечем поука и да вървим по правия път, който ни води към спасение и вечно блаженство.