Сура Ат-Тагабун — Стих 4

1. Пояснение на думите в аята:

• „السماوات“ (ас-самауат): небесата, всички небесни светове и творения.
• „الأرض“ (ал-ард): земята и всичко, което се намира на нея.
• „تُسِرُّونَ“ (тусиррун): това, което криете в себе си, което пазите в тайна.
• „تُعْلِنُونَ“ (ту'линун): това, което показвате явно, което правите открито пред другите.
• „ذَاتِ الصُّدُورِ“ (затис-судур): това, което се съдържа в гърдите – вътрешните помисли, намерения и чувства на сърцата.

1. Тълкувание на аята:

Аллах знае всичко, което съществува в небесата и на земята – всяко творение, всяко движение и всяко събитие. Той знае също какво криете в себе си и какво показвате открито в делата си. Нищо не се скрива от Него – нито тайните ви помисли, нито явните ви постъпки. Аллах е всезнаещ за това, което се таи в сърцата – било то добро или зло, вяра или съмнение, искреност или лицемерие. Неговото знание обхваща всичко, без изключение.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Осъзнаването, че Аллах знае всичко – и явното, и скритото – ни учи на искреност и чистота в делата, защото никой не може да измами своя Създател.
• Този аят ни утешава: дори когато хората не виждат доброто, което правим, или болката, която търпим, Аллах го знае и ще ни възнагради за него.
• Той ни предпазва от лицемерие и зли помисли, защото знаем, че сърцата ни са открити пред Аллах.
• Вярата в това знание поражда смирение, страхопочитание и упование в Аллах, и ни прави по-добри в поведението и отношенията с другите.
• Коранът ни показва величието на Аллах и ни приканва да живеем с осъзнатост, че сме винаги пред Неговия поглед – това е пътят към спокойствие и истинско щастие.