Сура Ат-Тагабун — Стих 5

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• نَبَأُ (наба’): известие, вест, разказ за нещо важно.
• وَبَالَ (вабал): пагубна последица, наказание, злината на едно дело, която се връща върху онзи, който го е извършил.
• أَلِيمٌ (алим): болезнен, мъчителен.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към онези, които отричат истината, и ги пита: нима не стигна до вас вестта за онези народи преди вас, които отрекоха вярата — като народа на Нух, на Ад, на Самуд и други подобни? Те още в земния живот вкусиха пагубното следствие от своето неверие и от своите зли дела: наказанието ги сполетя още тук, а в отвъдния живот ги очаква мъчително, болезнено мъчение. Този въпрос е всъщност утвърждение: да, вестта за тях несъмнено е стигнала до вас. Затова вземете поука от това, което ги сполетя, и се върнете към Аллах с покаяние, преди да ви постигне същото, което постигна тях.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и към Корана:

• Историята на предишните народи не е просто разказ, а живо предупреждение: неверието и упорството водят до гибел още на този свят, преди наказанието в отвъдния живот.
• Аллах е справедлив и не наказва, без да е предупредил. Известията за миналите народи са проява на Неговата милост, за да се вразуми човек и да се покае навреме.
• Покаянието е отворена врата, докато човек е жив. Всеки, който се обърне към Аллах, ще намери прошка и спасение.
• Коранът съхранява тези поуки, за да напътства човечеството през всички времена и да го предпази от пътя на онези, които загинаха.
• Вярата и добрите дела са пътят към сигурност и мир както в земния живот, така и в отвъдния.