Сура Ат-Тагабун — Стих 3

1. Пояснение на думите в аята:

• „خَلَقَ“ (халяка) – сътвори, създаде.
• „بِالْحَقِّ“ (бил-хакк) – с истина, с мъдрост и цел, не напразно.
• „وَصَوَّرَكُمْ“ (уа саууаракум) – и ви даде форма, оформи ви.
• „فَأَحْسَنَ صُوَرَكُمْ“ (фа ахсана сууаракум) – и направи формите ви най-хубави.
• „الْمَصِيرُ“ (ал-масир) – завръщането, краят, където всичко се връща.

1. Тълкуване на аята:

Аллах съобщава, че е сътворил небесата и земята с истина – тоест с дълбока мъдрост и с определена цел, а не напразно или за забавление. Всичко в това огромно творение свидетелства за могъществото и мъдростта на Създателя.

След това Аллах споменава Своята милост към хората: Той ги е оформил и е направил формата им най-красива. Човекът е създаден в най-добър образ – изправен, с лице, с разум и с достойнство, което го отличава от останалите творения. Това е дар и благоволение от Аллах, защото ако Той бе пожелал, можеше да направи формата ни грозна или несъвършена.

Накрая аятът напомня, че завръщането е само при Аллах в Деня на възкресението. Тогава всеки ще бъде възнаграден според делата си – ако са добри, наградата е добро, а ако са лоши, отплатата е лоша. Така аятът свързва сътворението с отговорността и с предстоящото изчисление пред Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Всичко, което Аллах е сътворил, има смисъл и мъдрост; това ни учи да мислим за знаменията около нас и да ценим реда в творението.
• Красивата форма на човека е дар от Аллах, който ни задължава към благодарност и смирение, а не към гордост.
• Животът не е безцелен – щом сътворението е с истина, то и нашият живот има цел: да познаваме Аллах и да Му се покланяме.
• Споменът за завръщането при Аллах ни подтиква към добри дела и ни утешава, че справедливостта ще бъде възстановена.
• Аятът разкрива Аллах като Създател, Дарител и Справедлив Съдия – това ни кара да Го обичаме, да Му благодарим и да се стремим към Неговото доволство.