Сура Аль-Араф — Стих 155

1. Обяснение на думите в аята:

• وَاخْتَارَ (уа-хта̄ра): избра, подбра.
• مِيقَاتِنَا (мӣқа̄тинā): определеното от Нас време и място за среща.
• الرَّجْفَةُ (ар-раджфа): силното земетресение, разтърсването, което причинява смърт.
• السُّفَهَاءُ (ас-суфаха̄'): глупавите, неразумните, лекомислените.
• فِتْنَتُكَ (фитнатука): Твоето изпитание, изпробване, изкушение.
• وَلِيُّنَا (уалийюна̄): нашият Покровител, Закрилник и Управител на делата ни.
• خَيْرُ الْغَافِرِينَ (хайру-л-г̣а̄фирӣн): най-добрият от онези, които прощават.

1. Тълкувание на аята:

Пророк Муса (Мойсей), мир нему, избрал от своя народ седемдесет мъже — най-добрите сред тях — и ги завел на определеното от Аллах място и време, за да се извинят пред своя Господ за това, което глупавите измежду синовете на Исраил бяха извършили, а именно поклонението пред златния телец. Когато пристигнали на мястото, те престъпили границите и поискали от Муса да им покаже Аллах явно, с очите им. Затова ги обзело силно земетресение и те загинали.

Тогава Муса се обърнал към своя Господ със смирена молба, казвайки: „Господи, ако беше пожелал, щеше да погубиш и тях, и мен още преди това. Нима ще ни погубиш заради онова, което сториха неразумните измежду нас?“ Той не искал да каже, че Аллах е несправедлив — напротив, това е молба за милост и състрадание. Смисълът е: ние не носим отговорност за греха на другите.

После Муса продължил: „Това, което стори моят народ с поклонението пред телето, не е нищо друго освен Твое изпитание. Чрез него Ти оставяш в заблуда когото пожелаеш и напътваш когото пожелаеш.“ Тоест изпитанието и изпробването са в ръцете на Аллах — Той заблуждава по Своята мъдрост и справедливост онези, които заслужават заблуда, и напътва по Своята милост онези, които заслужават напътствие.

Накрая Муса казал: „Ти си нашият Покровител и Закрилник, затова прости ни греховете, покрий ги и ни дари с Твоята милост. Ти си най-добрият от прощаващите — Ти прощаваш греха и го заместваш с добрина.“

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че всеки човек носи отговорност само за собствените си дела и че никой няма да бъде наказан заради греховете на другите. Това е проява на Божествената справедливост и милост.
• Пророк Муса ни дава пример за смирена молба и обръщане към Аллах с признание за собствената слабост и нужда от прошка — това е пътят на вярващия.
• Аятът разкрива, че изпитанията и изпробванията са част от живота и че Аллах е Този, Който напътва и заблуждава по Своята мъдрост. Това ни учи на доверие в Него и на смирение.
• Обръщението „Ти си нашият Покровител“ ни показва, че вярващият не е сам — Аллах се грижи за него, защитава го и управлява делата му.
• Молбата за прошка и милост ни напомня, че Аллах е най-добрият от прощаващите — Той прощава на онези, които искрено се обръщат към Него, и заменя лошите дела с добри.
• Тези значения ни карат да обикнем Корана, защото той не само ни разказва за миналото, но и ни учи как да живеем, как да се обръщаме към Аллах и как да намерим утеха и надежда в Неговата милост.