Сура Худ — Стих 2

1. Обяснение на думите в аята:

• أَلَّا تَعْبُدُوا (алла та'буду): означава „да не се покланяте“ — тоест забрана да се покланяте на друг освен на Аллах.
• إِلَّا اللَّهَ (илля Аллах): „освен на Аллах“ — Той е Единственият, Който заслужава поклонение, без съдружник.
• نَذِيرٌ (назир): „предупредител“ — този, който предупреждава за наказание.
• بَشِيرٌ (башир): „благовестител“ — този, който носи добра вест за награда.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах низпосла Корана и разясни в него Своите закони и наредби, за да постигне една велика цел — хората да се покланят само на Аллах, без да Му придават никого за съдружник. Пророкът Мохаммед (с.а.с.) е изпратен при хората като предупредител, който ги заплашва с наказанието на Аллах, ако Го отхвърлят и Му се противопоставят, и като благовестител, който им носи радостната вест за голямата награда, ако повярват в Аллах и следват Неговите закони.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че целта на целия Коран и на всички Божии наредби е една — да насочат човека към искрено поклонение само на Аллах. Това е пътят към истинската свобода и достойнство.
• Аллах не ни оставя без напътствие — Той изпраща предупредители и благовестители от Своята милост, за да ни предпази от зло и да ни насочи към добро.
• Вярата в Аллах и следването на Неговите закони носят радостна вест за награда — това е обещание, което дава надежда и смисъл на живота.
• Ислямът не е бреме, а път на милост и напътствие, в който Аллах ни предупреждава от любов и ни благовести от щедрост.
• Всеки човек е поканен да чуе този призив — да се обърне към своя Създател с искрено сърце и да намери истинския мир и успех в поклонението само на Аллах.