Сура Аль-Масад — Стих 1

1. Обяснение на думите в аята:

• تَبَّتْ (таббат): означава „пропаднаха“, „загубиха“, „погинаха“.
• يَدَا (яда): двете ръце.
• أَبِي لَهَبٍ (Аби Лахаб): баща на Лахаб, с истинско име Абдул-Узза ибн Абдул-Мутталиб, чичо на Пророка, мир нему.
• وَتَبَّ (уа табба): и той пропадна, и той загина.

1. Тълкувание на аята:

Този аят съобщава за гибелта и загубата на Аби Лахаб – чичото на Пророка, мир нему. Неговите ръце, тоест самият той и делата му, пропаднаха и се провалиха. Той беше човек, който упорито вредеше на Пророка, мир нему, и се противопоставяше на призива му. Затова Аллах обяви неговата загуба и гибел. Първата част от аята е като проклятие и възвестяване на провала, а втората – وَتَبَّ – потвърждава, че това вече се е случило и неговият крах е сигурен. Така аятът показва, че всеки, който вреди на Пророка, мир нему, и се бори срещу истината, ще загуби и в този свят, и в отвъдния.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че вредата, причинена на Пророка, мир нему, и на неговото послание, води до сигурна загуба и гибел.
• Показва ни, че Коранът е истинско слово от Аллах – той предсказа провала на Аби Лахаб, а това се случи точно така, както беше възвестено.
• Напомня ни, че истинският успех е в следването на истината и в подкрепата на Пророка, мир нему, а не в противопоставянето и вредата.
• Насърчава ни да размишляваме върху последствията от делата си и да избираме пътя на доброто и вярата.
• Укрепва вярата ни, че Аллах защитава Своя Пророк и Своето послание, и че несправедливите в крайна сметка губят.