Сура Ан-Нас — Стих 6

1. Обяснение на думите в аята:

• „الْجِنَّةِ“ (ал-джинна): съществата от джиновете, създадени от огън, невидими за човешкото око.
• „النَّاسِ“ (ан-нас): хората, човешкият род.
• „مِنَ“ (мин): предлог, който тук означава „от“ и служи за пояснение на вида и произхода.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е продължение на описанието на онзи, който подхвърля зли внушения в гърдите на хората. Той пояснява, че този подбудител идва от две групи: от джиновете и от хората. Тоест злото внушение и подстрекателството към лошо не идва само от невидимите същества – джиновете, – а също и от хора, които със своите думи, дела и поведение подтикват другите към грях, съмнение и отклонение от правия път. Така човек трябва да търси закрила при Аллах от всяко зло, независимо дали идва от видим или невидим източник. Някои учени поясняват, че внушението може да бъде отправено към джиновете, както и към хората, но най-разпространеното и ясно разбиране е, че подбудителят към зло бива от джиновете и от хората, а този, в чиито гърди се вселява внушението, е човекът. И в двата случая смисълът е един: злото има различни лица и човек се нуждае от постоянна защита и упование в Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че злото не идва само от невидимия свят, а и от хора като нас; затова трябва да бъдем внимателни към влиянията около нас.
• Напомня ни, че истинската защита е при Аллах – Той е единственият, Който може да ни предпази от всяко зло, видимо или невидимо.
• Показва колко всеобхватен и милостив е Коранът: той не ни оставя без напътствие дори в най-фините опасности за сърцето и вярата.
• Подтиква ни да пазим сърцата си чисти и да търсим убежище при Аллах по всяко време, което е път към спокойствие и сигурност в този и в отвъдния живот.