Сура Ибрахим — Стих 22

1. Обяснение на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• قُضِيَ الْأَمْرُ (к̣уд̣ийа ал-амр): Когато въпросът бъде решен и приключен – това е моментът, в който Всевишният Аллах е приключил с равносметката и хората на Рая са влезли в Рая, а хората на Огъня – в Огъня.
• وَعْدَ الْحَقِّ (уа‘да ал-х̣ак̣к̣): Истинското обещание, което няма никакво съмнение – а именно възкресението, равносметката, Раят и Огънят.
• أَخْلَفْتُكُمْ (ах̮лафтукум): Не изпълних обещанието си към вас, излъгах ви.
• سُلْطَانٍ (султ̣а̄н): Власт, сила или довод, с който да ви принудя или да ви накарам насила.
• مُصْرِخِكُمْ (мус̣рих̮икум): Ваш спасител, този, който се притичва на помощ и ви избавя от беда.
• أَشْرَكْتُمُونِ (ашракутумуни): Това, че ме направихте съдружник на Аллах в поклонението и подчинението.

1. Тълкувание на аята:

В Съдния ден, след като Всевишният Аллах приключи с равносметката и въпросът бъде окончателно решен – хората на Рая влязат в Рая, а хората на Огъня в Огъня – Сатаната (Иблис) ще се изправи пред своите последователи и ще им говори с думи, които разкриват неговата безпомощност и тяхната заблуда. Той ще каже: „Наистина Аллах ви даде истинско обещание – за възкресението, равносметката и възмездието – и Той изпълни обещанието Си. А аз ви обещах нещо невярно – че няма нито възкресение, нито равносметка, нито Рай, нито Огън – и не изпълних обещанието си, излъгах ви. Аз нямах над вас никаква власт, с която да ви принудя към неверие, нито имах довод или доказателство. Единственото, което направих, беше да ви призова към неверие и заблуда, да разкрася пред вас греховете, и вие ми откликнахте и ме последвахте по своя воля. Затова не ме укорявайте – укорете самите себе си, защото вие бяхте тези, които избраха да ме последват, вместо да се подчинят на своя Господ. Аз не мога да ви спася от наказанието на Аллах, нито вие можете да спасите мен. Наистина аз се отричам от това, че ме направихте съдружник на Аллах в поклонението в земния живот – отричам се от това и го отхвърлям.“ И наистина, потисниците – онези, които в земния живот са се отклонили от истината, направили са съдружник на Аллах и са Го отрекли – ги очаква болезнено, мъчително наказание в отвъдния живот.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва ясно колко измамна е примамката на Сатаната – той обещава, но не изпълнява, и в крайна сметка се отрича от своите последователи в най-тежкия момент. Това ни учи да не се поддаваме на неговите внушения и да не следваме пътя на заблудата.
• Аятът подчертава личната отговорност на всеки човек – Сатаната само призовава, но никой не е принуден да му се подчини. Всеки сам избира дали да последва истината или заблудата. Това е призив към размисъл и поемане на отговорност за собствените дела.
• Обещанието на Аллах е истинско и неизменно – Той винаги изпълнява това, което е обещал. Това ни дава увереност и надежда, че справедливостта ще възтържествува и че доброто ще бъде възнаградено.
• Аятът ни предупреждава за опасността от съдружаване с Аллах и от следване на пътя на потисниците, като същевременно ни насърчава да търсим истината и да се придържаме към нея, за да избегнем болезненото наказание.
• В крайна сметка, този аят ни показва милостта и справедливостта на Аллах – Той не наказва никого несправедливо, а всеки получава според делата си. Това ни подтиква към добри дела и искрено поклонение, за да спечелим доволството на Аллах и вечното блаженство в Рая.