Сура Ан-Нахль — Стих 97

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• صَالِحًا (салихан): праведно дело, което е в съответствие с шариата и е извършено искрено заради Аллах.
• طَيِّبَةً (таййиба): приятен, добър, спокоен и благословен живот.
• أَجْرَهُم (аджрахум): тяхната награда, въздаянието, което заслужават.

1. Тълкувание на аята:

Който извърши праведно дело — независимо дали е мъж или жена — и при това е вярващ в Аллах, ще получи от Аллах обещание за два вида въздаяние. Първото е в земния живот: Аллах ще му дарува благословен и приятен живот, изпълнен със спокойствие, доволство и задоволство от това, което Аллах е отредил. Този благ живот не зависи непременно от изобилие на пари или материални блага, а е живот на сърцето — живот на вяра, доволство от съдбата, спокойствие и успех в покорството към Аллах. Второто въздаяние е в отвъдния живот: Аллах ще въздаде на вярващите тяхната награда по най-добрия начин — според най-добрите им дела, с щедрост и милост, които надхвърлят това, което са извършили. Така аятът свързва праведното дело с вярата като условие — без вяра делото не се приема, а с вяра то носи благословия и в двата свята.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не прави разлика между мъж и жена по отношение на наградата за праведни дела — и двамата са равни пред Аллах в отговорността и въздаянието.
• Вярата е основата, върху която се приемат добрите дела; затова човек трябва да се стреми към искрена вяра и праведност заедно.
• Истинският благ живот не е само в материалното богатство, а в спокойствието на сърцето, доволството от отреденото и успеха в покорството към Аллах — това е дар, който Аллах дава на вярващите още в този свят.
• Аллах е щедър и милостив: Той въздава на вярващите по най-добрия начин, по-добре от това, което са заслужили, което вдъхва надежда и насърчава към добри дела.
• Аятът показва, че пътят към щастието в двата свята е един: вяра и праведни дела — и това е призив към всеки човек да поеме по този път.