Сура Аль-Бакара — Стих 253

1. Обяснение на думите в аята:

• تِلْكَ الرُّسُلُ (тилка-р-русул): „Тези пратеници“ – сочи към споменатите преди това пророци.
• فَضَّلْنَا (фаддална): „дадохме предимство“ – означава, че Аллах е отличил някои от тях с по-високи степени.
• كَلَّمَ اللَّهُ (калляма-Ллаху): „Аллах говори с него“ – това е особено distinction за Муса (Моисей), мир нему.
• وَرَفَعَ بَعْضَهُمْ دَرَجَاتٍ (уа рафа'а ба'да-хум дараджат): „и издигна някои от тях със степени“ – сочи към Мухаммад, мир нему, който е издигнат над всички пророци.
• الْبَيِّنَاتِ (ал-баййинат): „ясните знамения“ – чудесата и доказателствата, дадени на Иса (Иисус), мир нему.
• رُوحِ الْقُدُسِ (рухи-л-кудус): „Светият дух“ – това е Джибрил (Гавриил), мир нему, който подкрепяше Иса.
• اقْتَتَلَ (иктатала): „се сражаваха помежду си“ – взаимно убиване и борба.
• اخْتَلَفُوا (ихталафу): „се разединиха“ – разделиха се на групи и секти.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, ни съобщава, че сред пратениците, които Той изпрати на човечеството, е дал предимство на някои пред други. Това предимство не е в тяхната човешка природа, а в степента на пророчеството, в броя на последователите и в обхвата на посланието. Сред тях има такива, с които Аллах е говорил директно – като Муса, мир нему, когото Аллах удостои с честта да чуе Неговото слово. Това потвърждава, че Аллах наистина говори по начин, който подобава на Неговото величие. Други Аллах е издигнал със високи степени – като Мухаммад, мир нему, чието послание е общо за цялото човечество, с него се завършва пророчеството и неговата общност е предпочетена пред всички останали общности.

На Иса, синът на Марям, Аллах даде ясните знамения – велики чудеса, които свидетелстват за неговата пророческа мисия: той изцеляваше слепи по рождение и прокажени, и съживяваше мъртви – всичко това с позволението на Аллах. Аллах го подкрепи със Светия дух – Джибрил, мир нему, който му помагаше да изпълни повелята на Аллах.

След това Аллах ни уведомява, че ако Той бе пожелал, онези, които дойдоха след пратениците, нямаше да се сражават помежду си, след като вече им бяха дошли ясните знамения. Но те се разединиха: едни останаха твърди във вярата си, а други избраха неверието. Ако Аллах бе пожелал, те нямаше да се убиват взаимно, но Той прави каквото пожелае – напътва когото пожелае по Своята милост и оставя когото пожелае в заблуда по Своята справедливост и мъдрост.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аллах е справедлив и мъдър – Той дарява с предимство когото пожелае и издига степените на когото пожелае. Това ни учи да приемаме Неговата воля с доверие и смирение.
• Пророците са братя в мисията – въпреки различията в степените, всички те са били изпратени с една цел: да насочват хората към вяра в Единия Аллах. Това ни помага да разберем единството на божественото послание.
• Чудесата на Иса са доказателство за силата на Аллах – те ни напомнят, че всичко се случва с позволението на Аллах и че Той е всемогъщ над всичко.
• Разединението и конфликтите са резултат от човешкия избор – Аллах е дал на хората свобода да избират, но истинският път е в следването на ясните знамения и в единството на вярата.
• Аллах прави каквото пожелае – Той напътва когото пожелае и оставя когото пожелае. Това ни учи да се молим за напътствие и да не се възгордяваме, защото всичко е в Неговите ръце.
• Коранът ни разкрива истината за предишните общности – чрез него разбираме какво се е случило с онези, които са се разединили след пророците, и това ни служи като предупреждение и поука.
• Ислямът е религия на яснотата и доказателството – Аллах не оставя хората без знамения, а им дава ясни доказателства, за да могат да изберат правилния път съзнателно и с убеденост.