Сура Аль-Бакара — Стих 254

1. Обяснение на думите в аята:

• أَنفِقُوا (анфику): раздавайте, давайте от онова, което Аллах ви е дарил – задължителната милостиня (зекат) и доброволната милостиня (садака).
• رَزَقْنَاكُم (разакнакум): онова, което Ние ви дадохме като препитание – различни видове позволени блага и средства.
• لَا بَيْعٌ (ла бай'ун): няма да има търговия или покупко-продажба, чрез която човек да спечели нещо полезно.
• وَلَا خُلَّةٌ (уа ла хулатун): няма да има приятелство или близка дружба, която да спаси човека в беда.
• وَلَا شَفَاعَةٌ (уа ла шафа'атун): няма да има застъпничество, което да отблъсне вреда или да донесе полза – освен след като Аллах позволи на когото пожелае и с когото е доволен.
• الظَّالِمُونَ (аз-залимун): угнетителите, онези, които престъпват границите на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

О, вие, които повярвахте в Аллах и последвахте Неговия Пратеник, раздавайте от онова, което Аллах ви е дарил – от различните видове позволени блага и средства. Изпълнявайте задължителната милостиня и давайте доброволна милостиня, преди да дойде Денят на Възкресението. В онзи Ден няма да има търговия, чрез която човек да спечели нещо полезно за себе си, нито приятелство, което да го спаси в миг на нужда, нито застъпничество, което да отблъсне зло или да донесе полза – освен след като Аллах позволи на когото пожелае и с когото е доволен. А неверниците – те са истинските угнетители, защото отхвърлят вярата в Аллах и поставят поклонението на неподобаващо място.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аятът призовава вярващите към щедрост и раздаване от онова, което Аллах им е дарил, което е път към пречистване на душата и умножаване на благото.
• Той напомня, че земният живот е временен и че идва Ден, в който нито богатство, нито приятелства, нито застъпничество ще помогнат – освен по волята на Аллах.
• В него има милост и мъдрост: Аллах не оставя човека без надежда, а му показва пътя още в този живот, преди да е станало твърде късно.
• Аятът подчертава справедливостта на Аллах и предупреждава, че отхвърлянето на вярата е истинско угнетяване на самия себе си.
• Той насърчава човека да използва времето си разумно, да дава от благото, което има, и да търси доволството на Аллах – защото това е пътят към успеха и спасението.