Сура Аль-Анбия — Стих 45

1. Обяснение на думите в аята:

• „أُنذِرُكُم“ (унзирукум): предупреждавам ви, плаша ви.
• „بِالْوَحْيِ“ (бил-уахйи): чрез откровението, което е Корана.
• „الصُّمُّ“ (ас-сумму): глухите – тук е метафора за онези, които не чуват истината с приемане.
• „الدُّعَاءَ“ (ад-ду‘а̄’): призивът, поканата към вяра.

1. Тълкуване на аята:

Кажи, о, Пратенико, на хората, към които си изпратен: Аз ви предупреждавам за наказанието на Аллах единствено чрез откровението, което Той ми низпосла – а това е Корана. Той е единственото, чрез което ви плаша и ви призовавам. Но неверниците, които са като глухи за истината, не чуват този призив с приемане и размисъл, когато бъдат предупредени. Те са глухи за поканата към вяра в момента на предупреждението, затова не се ползват от него и не се повлияват.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Коранът е единственото истинско предупреждение и напътствие – в него има достатъчно яснота и мъдрост за всеки, който търси истината.
• Човекът сам избира дали да чуе призива с отворено сърце, или да остане глух за него; ислямът не принуждава, а призовава с милост и предупреждение.
• Отварянето на сърцето и ума към Корана носи полза и спасение, докато упорството и отхвърлянето оставят човека в загуба.
• Милостта на Аллах се проявява в това, че Той предупреждава чрез откровение, давайки на всеки възможност да се върне към истината, преди да е станало твърде късно.