Сура Аль-Анбия — Стих 46

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• نَفْحَةٌ (нафха): буквално означава лъх, полъх, леко докосване; тук означава и най-малката, най-лекото количество от нещо.
• مَسَّتْهُمْ (массатхум): докосна ги, стигна до тях.
• يَا وَيْلَنَا (я уайляна): израз на горчиво съжаление и призив за гибел и загуба върху самите себе си.
• ظَالِمِينَ (залимин): угнетители, онези, които са постъпили несправедливо, навредили са на самите себе си.

1. Тълкуване на аята:

Ако само най-малкият полъх, най-лекото докосване от наказанието на твоя Господ, о, Пратенико, достигнеше до тези, които бързат да искат наказанието и го смятат за невъзможно, те незабавно щяха да извикат в своето безпомощно състояние: „О, горко ни! Погинахме и се погубихме!“ И щяха да признаят, че сами са били несправедливи към себе си — чрез своето многобожие, чрез отричането на истината и чрез подигравките си с предупрежденията. Този аят показва колко слаби и безсилни са те пред Божието наказание: дори един лек полъх от него е достатъчен, за да ги накара да признаят грешката си и да потърсят гибелта си. Ако само малка част от наказанието, с което са заплашени в отвъдния живот, се докоснеше до тях още в земния живот, те щяха да разберат истината за своето положение и да признаят своята вина. Но тяхното признание тогава вече няма да им помогне, защото ще бъде направено в момент на неизбежно страдание, а не от искрено разкаяние.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че Божието наказание е сигурно и неизбежно за онези, които упорстват в несправедливостта и отричат истината.
• Той ни показва, че дори най-малкото страдание в този свят може да отвори очите на човека и да го накара да признае грешките си — но истинската мъдрост е да се разкаем и да повярваме, преди да бъде твърде късно.
• Аятът ни подтиква към смирение и към осъзнаване на нашата слабост пред Всемогъщия Аллах, както и към благодарност за Неговата милост и отсрочка, която ни дава възможност да се поправим.
• Той ни напомня, че несправедливостта — особено многобожието и отричането на истината — е най-голямата вреда, която човек може да нанесе на самия себе си.
• И най-важното: Коранът ни призовава да се вслушаме в предупрежденията още сега, докато имаме време, и да последваме истината, за да не се окажем сред онези, които ще признаят грешката си твърде късно.