Сура Ан-Намль — Стих 12

1. Обяснение на думите в аята:

• وَأَدْخِلْ يَدَكَ فِي جَيْبِكَ – „И пъхни ръката си в пазвата си“: има се предвид отворът на дрехата при гърдите или шията.
• تَخْرُجْ بَيْضَاءَ – „тя ще излезе бяла“: бяла като сняг, със сияйна белота.
• مِنْ غَيْرِ سُوءٍ – „без злина“: без болест или дефект, тоест без проказа или друг недостатък.
• تِسْعِ آيَاتٍ – „девет знамения“: девет ясни доказателства за истинността на пророчеството.
• فَاسِقِينَ – „нечестиви“: излезли от покорството на Аллах, потънали в неверие и непослушание.

1. Тълкувание на аята:

Аллах наставлява Муса (мир нему) да пъхне ръката си в отвора на дрехата си при гърдите. Когато я извади, тя ще се появи сияйно бяла, без никаква болест или дефект – не проказа, а чиста белота, която е чудо и знамение. Това е едно от деветте знамения, с които Муса е изпратен при Фараона и неговия народ. Деветте знамения са: ръката, тоягата, годините на суша и недостиг на плодове, потопът, скакалците, въшките, жабите, кръвта и развързването на възела на езика му. Тези знамения са доказателства за истинността на неговото послание. Той е изпратен при Фараона и неговия народ, защото те са били хора, излезли от покорството на Аллах, затънали в неверие и грехове.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах е Всемогъщ и Той дава на Своите пратеници ясни знамения, които потвърждават истинността на тяхната мисия.
• Чудото с ръката на Муса показва, че Аллах е способен да променя природата на нещата по Своя воля – това укрепва вярата в Неговото могъщество.
• Историята на Муса и Фараона е напомняне, че неверието и нечестието водят до гибел, а покорството на Аллах – към спасение.
• В Корана се разказват истински истории за предишните народи, за да се поучим и да затвърдим вярата си.
• Аллах е милостив – Той изпраща знамения и предупреждения, преди да накаже, за да се върнат хората към истината.
• Всеки, който търси истината, ще намери в Корана ясни доказателства и напътствие към правия път.