Сура Аль-Касас — Стих 15

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْمَدِينَةَ (ал-мадӣна): градът — тук се има предвид градът на фараона (Мемфис или друго място).
• عَلَىٰ حِينِ غَفْلَةٍ (ʿалā хӣни гафла): по време на невнимание — когато хората са заети и не обръщат внимание.
• يَقْتَتِلَانِ (яктатилāн): се бият, враждуват помежду си.
• شِيعَتِهِ (шӣʿатихи): неговите последователи, неговият народ — тук става дума за израилтяните.
• عَدُوِّهِ (ʿадуввихи): неговият враг — тук става дума за коптите, народа на фараона.
• فَاسْتَغَاثَهُ (фастага̄таху): поиска от него помощ и подкрепа.
• فَوَكَزَهُ (фаваказаху): удари го с юмрук (с длан или с юмрук).
• فَقَضَىٰ عَلَيْهِ (факада̄ ʿалайхи): уби го, сложи край на живота му.
• مِنْ عَمَلِ الشَّيْطَانِ (мин ʿамали аш-шайт̣а̄н): от делата на шейтана — по негово подстрекателство и внушение.
• عَدُوٌّ مُّضِلٌّ مُّبِينٌ (ʿадуввун мудиллун мубӣн): враг, който заблуждава, явен враг.

1. Тълкувание на аята:

Муса (Моисей), мир нему, влязъл в града на фараона по време, когато жителите му били заети и не обръщали внимание на случващото се. Там той намерил двама мъже, които се биели и враждували помежду си. Единият бил от неговия народ — израилтяните, а другият бил от враговете му — коптите, народа на фараона. Израилтянинът поискал помощ от Муса срещу копта. Муса му се притекъл на помощ и ударил копта с юмрук. Ударът бил толкова силен, че той умрял. Муса не възнамерявал да го убие, а само искал да отблъсне несправедливостта му. Когато видял какво е сторил, той казал: „Това е от делата на шейтана“ — тоест станало по негово подстрекателство, защото шейтанът разпалил гнева му. Наистина шейтанът е явен враг за човека, който го заблуждава и го отклонява от правия път. Това събитие се случило преди Муса да получи пророчеството.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че дори великите пророци са били хора и са можели да сгрешат преди пророчеството си, но са се разкайвали и са се обръщали към Аллах — това учи на смирение и покаяние.
• Разкрива се, че шейтанът е явен враг, който подстрекава към гняв и зло, и че човек трябва да бъде внимателен и да търси защита от Аллах.
• Ислямът признава слабостта на човека и не изисква от него безгрешност, а искрено покаяние и поправяне.
• Аятът ни учи на справедливост и подкрепа на угнетения, но и на самоконтрол, за да не престъпваме границите дори когато защитаваме правото.
• Коранът разказва историите на предишните народи и пророци, за да ни даде поука и да ни насочи към доброто — това е милост от Аллах за хората.