Сура Лукман — Стих 2

1. Обяснение на думите в аята:

— „تِلْكَ“ (тилкя): показателно местоимение, което сочи към аятите, низпослани в тази сура или в Корана като цяло.

— „آيَاتُ“ (аят): знамения, стихове, аяти.

— „الْكِتَابِ“ (ал-Китаб): Книгата, тоест Корана.

— „الْحَكِيمِ“ (ал-Хаким): Мъдрият, този, който съдържа мъдрост и чиито думи и решения са изпълнени с дълбока мъдрост.

1. Тълкувание на аята:

Тези аяти, които ти се низпослени, о, Пратенико, са аятите на Книгата, която е изпълнена с мъдрост. Това са знаменията на Корана — Книгата, чиито думи са прецизни и чиито значения са дълбоки, Книгата, която говори с мъдрост и напътства към истината. Всеки неин аят носи поука, напътствие и светлина за онези, които размишляват. Нейната мъдрост се проявява в нейните ясни закони, в нейните точни вести и в нейното съвършено ръководство за живота на хората. Тя е Книгата, чиито аяти не си противоречат и не се разминават с истината, а са източник на напътствие и мъдрост за всички хора.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Коранът е Книга, изпълнена с мъдрост, и всеки, който се замисли над нея, ще открие напътствие за своя живот.

— Аятите на Корана са знамения, които ни водят към истината и ни помагат да различаваме правилния път от заблудата.

— Четенето и размишляването над Корана отварят сърцето за мъдрост и вяра, и ни правят по-близо до нашия Създател.

— Коранът е напътствие за всички хора, независимо от времето и мястото, защото неговата мъдрост е вечна и универсална.

— Всеки, който търси истината и смисъла на живота, ще намери в Корана ясен път и дълбока мъдрост, която изпълва сърцето със спокойствие и увереност.