Сура Аль-Ахзаб — Стих 49

1. Обяснение на думите в аята:

• نَكَحْتُمُ (некяхтуму): сключихте брачен договор с тях.
• تَمَسُّوهُنَّ (темессухунне): влезете в интимна близост с тях.
• عِدَّةٍ (‘идда): период на изчакване, който жената е длъжна да спазва след развод или смърт на съпруга, за да се установи дали е бременна и за да се даде възможност за помирение.
• تَعْتَدُّونَهَا (та‘таддунеха): който да отброявате и налагате върху тях.
• فَمَتِّعُوهُنَّ (феметти‘ухунне): дайте им обезщетение (подарък), което да ги утеши.
• وَسَرِّحُوهُنَّ (весеррихухунне): освободете ги, отпуснете ги.
• سَرَاحًا جَمِيلًا (сераан джемиля): освобождаване по достоен и красив начин, без нараняване или вреда.

1. Тълкувание на аята:

О, вярващи, които сте повярвали в Аллах и постъпвате според Неговия закон, когато сключите брачен договор с вярващи жени и след това ги разведете, преди да сте влезли в интимна близост с тях, вие нямате право да изисквате от тях период на изчакване (‘идда), който да отброяват — нито чрез менструални цикли, нито чрез месеци. Това е така, защото е сигурно, че утробите им са чисти, след като не е имало интимна близост. Вместо това им дайте обезщетение от своето имущество според възможностите си, за да утешите разбитите им чувства след развода, и ги освободете по достоен начин — без да им причинявате вреда или зло. Ако при брачния договор не е била определена зестра, те получават обезщетение; ако зестра е била определена, те получават половината от нея и не получават допълнително обезщетение.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на милостта и справедливостта — дори при развод той пази правата и чувствата на жената, като ѝ дава обезщетение и изисква от мъжа да се раздели с нея по достоен начин.
• Аллах не натоварва душата с повече, отколкото тя може да понесе — периодът на изчакване се премахва, когато няма съмнение относно бременност, което показва колко практичен и разумен е Божият закон.
• Ислямът уважава жената и забранява всякакво нараняване или унижение — разводът трябва да бъде „красив“, тоест с доброта, уважение и без злоба.
• Тези правила ни учат на благородство в отношенията между хората и ни показват, че Коранът е книга на мъдростта, която урежда дори най-деликатните човешки ситуации по най-добрия начин.
• Който следва тези напътствия, намира спокойствие и достойнство, а обществото се изгражда върху справедливост и състрадание.