Сура Саба — Стих 27

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَرُونِي (аруни): „Покажете ми“ – заповед към многобожниците да представят доказателство.
• أَلْحَقْتُم (алхактум): „които приобщихте“ – онези, които са добавили към Аллах.
• شُرَكَاء (шурака'): „съдружници“ – идоли и други, на които се покланят наред с Аллах.
• كَلَّا (калла): възпираща частица – „Не!“, „Съвсем не!“ – отхвърляне на твърдението им.
• الْعَزِيزُ (ал-'Азиз): Всемогъщият, Непобедимият, Който никой не може да надвие.
• الْحَكِيمُ (ал-Хаким): Мъдрият в Своето творение, повеля, предопределение и управление.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах повелява на Своя Пратеник (с.а.с.) да отправи предизвикателно обръщение към многобожниците: „Покажете ми тези, които приобщихте към Аллах като съдружници в поклонението! Представете доказателство или довод, че те заслужават да бъдат съдружавани с Него! Сътворили ли са нещо? Притежават ли някаква сила или мъдрост?“

След това Аллах веднага опровергава тяхното убеждение с решително „كَلَّا“ – „Не! Съвсем не е така!“ Тяхното схващане, че Аллах има съдружници, е напълно погрешно и неоснователно. Истината е, че Той е единственият Бог – Аллах, Всемогъщият, Който никой не може да надвие или да Му се противопостави, Мъдрият в Своето творение, в Своето предопределение и в управлението на всички дела. Щом Той е единствен по могъщество и мъдрост, как би могъл да има съдружник в Своето владение и божественост? Всяко нещо, на което се покланят освен Него, е безсилно и неспособно да сътвори дори прашинка.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската вяра се основава на доказателство и разум, а не на сляпо следване на традиции и заблуди.
• Той показва абсолютното единобожие – Аллах е Единствен, Всемогъщ и Мъдър, и никой не заслужава поклонение освен Него.
• Призовава човека да се замисли: всичко, на което хората се уповават освен Аллах, е безсилно и не може да им помогне.
• Разкрива красотата на божествените имена „ал-'Азиз“ и „ал-Хаким“ – могъщество, съчетано с мъдрост, което вдъхва сигурност и надежда у вярващия.
• Насърчава към искреност в поклонението и освобождаване от всякакви форми на многобожие, което е пътят към истинското щастие и спасение.