Сура Ан-Ниса — Стих 46

1. Обяснение на думите в аята:

• هَادُوا: тези, които са юдеи, последователи на юдаизма.
• يُحَرِّفُونَ الْكَلِمَ عَن مَّوَاضِعِهِ: изменят думите от местата им, тоест изопачават смисъла на Писанието и го тълкуват погрешно, отклонявайки го от истинското му значение.
• سَمِعْنَا وَعَصَيْنَا: „Чухме и се разбунтувахме“ – тоест чухме заповедта, но не се подчиняваме.
• وَاسْمَعْ غَيْرَ مُسْمَعٍ: „Слушай, без да бъдеш чут“ – подигравателно изразяване, с което те всъщност се молят той да не бъде изслушван и приет.
• رَاعِنَا: буквално „погрижи се за нас“ или „обърни ни внимание“, но те я използват с намерение за подигравка, като я изопачават към значение на глупост и лекомислие.
• لَيًّا بِأَلْسِنَتِهِمْ: изкривяване с езиците им, тоест изопачаване и усукване на думите.
• طَعْنًا فِي الدِّينِ: нападки и клевети срещу религията.
• وَانظُرْنَا: „Изчакай ни“ или „погледни ни“ – с добро и учтиво значение, за разлика от подигравателното „رَاعِنَا“.
• أَقْوَمَ: по-правилно, по-справедливо, по-уместно.
• لَعَنَهُمُ اللَّهُ: Аллах ги е проклел и ги е отдалечил от Своята милост.
• بِكُفْرِهِمْ: заради тяхното неверие и отричане.

1. Тълкуване на аята:

Сред юдеите има група хора, които умишлено изопачават думите на Аллах и ги отклоняват от истинските им значения. Те изменят смисъла на Писанието и го тълкуват превратно, за да го пригодят към своите желания и да прикрият истината. Когато Пророкът (с.а.с.) им заповядва нещо, те казват: „Чухме, но не се подчиняваме.“ С думите си „Слушай, без да бъдеш чут“ те се подиграват и всъщност пожелават той да не бъде изслушван. А когато казват „رَاعِنَا“ (погрижи се за нас), те го изкривяват с езиците си и влагат в него значение на глупост и лекомислие, като по този начин се подиграват и нападат религията.

Ако те бяха казали вместо това: „Чухме и се подчиняваме“, вместо „Чухме и се разбунтувахме“; и „Слушай“ вместо „Слушай, без да бъдеш чут“; и „Изчакай ни“ вместо „رَاعِنَا“ – това щеше да бъде по-добро за тях и по-правилно, защото щеше да съдържа подобаващо уважение към Пророка (с.а.с.) и благоприличие в обръщението. Но Аллах ги е проклел и ги е отдалечил от Своята милост поради тяхното неверие и отричане на истината. Затова те не вярват с истинска вяра, която да им донесе полза – освен малцина от тях, като Абдуллах ибн Салам и неговите сподвижници.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът държи на правдивостта и честността в словото. Изопачаването и изкривяването на Божието слово е тежко прегрешение, което води до отдалечаване от милостта на Аллах.
• Уважението и доброто поведение към Пророка (с.а.с.) и към религията са признак на вяра и благоприличие. Ислямът учи на благородно обръщение и чист език.
• Аллах е справедлив и милостив. Той посочва на хората по-добрия път и по-правилните думи, които носят добро и в този свят, и в отвъдния.
• Вярата е дар и отговорност. Който упорства в неверие и подигравки, сам се лишава от доброто. А който приеме истината с покорство и уважение, печели доволството на Аллах.
• Коранът разкрива истината за всички и предупреждава срещу лицемерието и изопачаването. Той е светлина и напътствие за онези, които слушат с отворено сърце и се подчиняват на Аллах.