Сура Аш-Шура — Стих 41

1. Обяснение на думите в аята:

— „وَلَمَنِ انتَصَرَ“ (уа мани-нтасара): който потърси справедливост и си възвърне правото след понесена несправедливост.

— „بَعْدَ ظُلْمِهِ“ (ба‘да зу̀лмихи): след като е бил онеправдан, тоест след като друг е посегнал на неговото право.

— „مَا عَلَيْهِم مِّن سَبِيلٍ“ (ма ‘алайхим мин сабѝл): няма срещу тях път за упрек, вина или порицание.

1. Тълкуване на аята:

Всеки, който е бил онеправдан и след това си възвърне правото от онзи, който го е онеправил, не носи грях и не заслужава упрек. Той просто е взел своето по право. В такива случаи няма основание някой да го обвинява или да му търси отговорност, защото е постъпил справедливо и е защитил правото си по допустим начин. Упрекът и вината са върху онзи, който е причинил несправедливостта, а не върху потърпевшия, който е възстановил правото си.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Ислямът признава правото на човека да защити себе си и своето имущество, когато е онеправдан, и не го укорява за това.

— Религията ни е религия на справедливостта: тя не приравнява жертвата с насилника, а дава на всеки неговото право.

— Аятът успокоява онеправданите и им показва, че могат да потърсят правото си, без да бъдат виновни.

— Той предупреждава онези, които вършат несправедливост, че отговорността е тяхна, а не на потърпевшите.

— В него се вижда милостта и мъдростта на Корана, който урежда отношенията между хората така, че да възтържествува истината и да се запази достойнството на човека.