Сура Аш-Шура — Стих 46

1. Обяснение на думите в аята:

• أَوْلِيَاءَ (аулия): приятели, покровители, помощници, които се застъпват и защитават.
• يَنصُرُونَهُم (янсурунахум): да им помогнат, да ги спасят, да ги защитят.
• مِن دُونِ اللَّهِ (мин дунил-Лях): освен Аллах, без Аллах, извън Него.
• يُضْلِلِ (юдлил): Той оставя някого в заблуда, отклонява го от правия път.
• سَبِيلٍ (сабил): път, начин за постигане на целта.

1. Тълкувание на аята:

В Съдния ден неверниците, които са отхвърляли истината, няма да намерят нито един приятел или помощник, който да ги избави от наказанието на Аллах. Никой не може да им помогне или да ги защити от това, което Аллах е приготвил за тях. Те ще бъдат напълно безпомощни, защото всяка помощ идва само от Аллах, а те са я търсили от други, освен Него.

След това Аллах казва: когото Той остави в заблуда поради неговото неверие, несправедливост и упорство, за такъв няма никакъв път към истината и напътствието. Той не може да намери изход, защото пътищата към спасението са му затворени. Напътствието и заблудата са единствено в ръцете на Аллах – Той напътва когото пожелае и оставя в заблуда когото пожелае, според Своята мъдрост и справедливост.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската помощ и защита идват само от Аллах. Никой друг не може да ни спаси, ако Аллах реши друго. Затова вярващият трябва да се уповава единствено на Него и да Го моли за помощ във всяко положение.
• Аятът ни предупреждава, че упорството в неверие и несправедливост води до пълна загуба – човек остава без път към истината. Това ни подтиква да търсим напътствие от Аллах още сега, докато сме живи, и да не отлагаме.
• В него има и голяма надежда: щом напътствието е в ръцете на Аллах, всеки искрен човек може да Го помоли и Той ще го напъти. Ислямът ни учи, че вратата на покаянието и напътствието е отворена за всеки, който искрено желае истината.
• Аятът ни кара да ценим Корана като светлина, която ни показва правия път. Колкото повече се придържаме към него, толкова по-ясен става пътят ни и толкова по-далеч сме от заблудата.