Сура Каф — Стих 13

1. Обяснение на думите в аята:

• عَادٌ (Ад): древен народ, който живял в Арабия и на когото бил изпратен пророкът Худ (мир нему). Те отхвърлили своя пророк и били унищожени.
• فِرْعَوْنُ (Фараон): владетелят на Египет по времето на пророк Муса (мир нему), който се възгордял и отхвърлил Божието послание. Тук под него се разбира той и неговият народ.
• إِخْوَانُ لُوطٍ (братята на Лут): народът на пророк Лут (мир нему). Наречени са негови „братя“, защото били негови близки и роднини по брак, а не по кръвно родство.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах споменава в този аят някои от древните народи, които също като многобожниците от Мека отхвърлили своите пророци и ги обявили за лъжци. Той споменава народа Ад, на когото бил изпратен пророк Худ, както и Фараон — тиранинът на Египет, който се възгордял пред пророк Муса и пред истината, която той донесъл. Споменава и народа на пророк Лут — неговите близки и роднини, които вършели отвратителни грехове и отхвърлили призива му.

Всички тези народи имат едно общо нещо: те отхвърлили своите пророци и не повярвали в посланието, което им било донесено. Затова върху тях се изпълнило Божието предупреждение и те били наказани. Това е утеха за пророк Мухаммад (мир нему) и предупреждение за неверниците от неговия народ — че ако продължават да отхвърлят истината, ще ги сполети същата съдба като онези преди тях.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът ни разказва за съдбите на древните народи не просто като история, а като поука и предупреждение за нас днес. Това показва колко мъдър и милостив е Аллах — Той ни предупреждава, преди да е станало късно.
• Всеки народ, който отхвърли истината и се възгордее, рано или късно бива подложен на отговорност пред своя Създател. Това ни учи на смирение и на приемане на Божието напътствие.
• Споменаването на толкова различни народи — Ад, Фараон, народът на Лут — показва, че посланието на исляма е универсално и че всички хора, независимо от времето и мястото си, са призовани към вяра в Единия Бог.
• В тези разкази има утеха за вярващите: когато бъдат отхвърляни или подигравани, те знаят, че това се е случвало и с предишните пророци, и че крайната победа е за истината и търпението.
• Четенето и размисълът върху Корана ни свързват с вечната истина и ни дават сигурност и спокойствие в сърцето, защото знаем, че сме на пътя на всички Божии пророци.