Сура Аль-Хадид — Стих 11

1. Обяснение на думите в аята:

• „مَن ذَا الَّذِي“ (ман за ал-лазӣ) – „Кой е онзи, който?“ – въпросителна форма, която насърчава и подтиква към добро дело.
• „يُقْرِضُ“ (юқриду) – „дава заем“. Тук е използвано преносно: човекът дава от своето имущество в името на Аллах, сякаш „заема“ на Аллах.
• „قَرْضًا حَسَنًا“ (қардан ҳасанан) – „хубав заем“ – означава искрено даване с чисто намерение, без укор и без да нараняваш нуждаещия се.
• „فَيُضَاعِفَهُ“ (фа юдо̄‘ифаҳу) – „та да го умножи“ – Аллах връща даденото многократно.
• „أَجْرٌ كَرِيمٌ“ (аджрун карӣм) – „благородна награда“ – щедра и почетна отплата, която не се сравнява с нищо от този свят.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е покана от Аллах към хората да дават от своето имущество в Неговия път – с чисто сърце, с искрено намерение и без да очакват похвала от хората. Аллах пита: „Кой е онзи, който ще даде на Аллах хубав заем?“ Това е образно изразяване, което показва, че когато човек дава милостиня или харчи в добро дело, той всъщност „заема“ на своя Господ – а Аллах никога не забравя и не губи нищо. Той обещава да умножи даденото многократно – не просто да го върне, а да го увеличи с много повече. И освен това – за такъв човек е приготвена благородна, щедра награда в отвъдния живот, която е Раят. Това е награда, съпътствана от Божието доволство и близост до Него.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Аллах е толкова милостив, че дори нарича даването на милостиня „заем“ към Него – сякаш Той е този, който се нуждае, а всъщност ние сме нуждаещите се. Това показва огромната Му доброта и желанието Му да ни възнагради.
• Всяко добро дело, направено искрено за Аллах, не се губи – то се умножава и се превръща в благородна награда.
• Ислямът насърчава щедростта, състраданието и даването без укор – това са качества, които правят обществото по-добро и по-човешко.
• Обещанието за Рая и за Божието доволство е най-голямата мотивация за вярващия – тя ни кара да даваме с радост и надежда, а не от страх или принуда.
• Коранът говори на сърцето с прост и красив език – той не ни кара да се чувстваме виновни, а ни кани с любов да правим добро и ни уверява, че нищо добро не остава без отплата.