Сура Аль-Анам — Стих 136

1. Обяснение на думите в аята:

• وَجَعَلُوا (уа джа'алю): „И определиха/направиха“ – глагол, който означава да се установи или разпредели нещо.
• ذَرَأَ (зара'а): „Сътвори/създаде“ – означава създаването и размножаването на нещата от Аллах.
• الْحَرْثِ (ал-харт): „Посевите/зърнените култури“ – земеделските продукти и реколтата.
• الْأَنْعَامِ (ал-ан'ам): „Добитъкът“ – домашните животни като овце, кози, камили и говеда.
• نَصِيبًا (насибан): „Дял/част“ – определен дял от нещо.
• بِزَعْمِهِمْ (би-за'михим): „Според тяхното твърдение/предположение“ – израз, който показва, че това е тяхно измислено и неоснователно твърдение.
• شُرَكَائِنَا (шурака'ина): „Нашите съдружници“ – имат се предвид идолите и статуите, които те обожествявали.
• سَاءَ مَا يَحْكُمُونَ (са'а ма йахкумун): „Колко лошо е това, което отсъждат“ – израз на порицание и осъждане на тяхното решение.

1. Тълкувание на аята:

Този аят разкрива една от изопачените практики на арабските многобожници, които си позволявали да въвеждат в религията неща, които Аллах не е позволил. Те разпределяли част от реколтата си и от добитъка си – които Аллах е сътворил и им е дарил – като определяли един дял „за Аллах“ и друг дял за своите идоли и статуи. Твърдели, че първият дял е за Аллах, а вторият – за техните съдружници, но това било само тяхно измислено предположение, без никаква основа.

Още по-лошо било тяхното несправедливо и изопачено разпределение: това, което определели за идолите, те го пазели и използвали за тяхната прислуга и нужди, докато това, което определели „за Аллах“, всъщност отивало при идолите – например, ако вятърът отнесел нещо от дела на Аллах към дела на идолите, те го оставяли там, а ако нещо от дела на идолите попаднело в дела на Аллах, те го връщали обратно, като казвали, че идолите имат нужда, а Аллах е богат и не се нуждае. Така те всъщност давали предимство на своите измислени божества пред Аллах – Всемогъщия, Който е Създателят и Дарителят на всичко.

Аллах осъжда това тяхно решение с думите „Колко лошо е това, което отсъждат“ – защото то е израз на невежество, несправедливост и изопачаване на истината. Те не само че съдружавали с Аллах, но и в самото си съдружаване били несправедливи, като давали на сътворените и безпомощни идоли това, което не заслужавали, и ощетявали дела, който твърдели, че е за Аллах.

1. Поуки и ползи от аята:

• Този аят ни учи, че вярата и поклонението трябва да бъдат чисти и искрени само за Аллах, без никакво съдружаване. Всяко разделяне на поклонението между Аллах и нещо друго е заблуда и несправедливост.
• Ислямът ни призовава да не измисляме в религията неща, които Аллах не е позволил, и да не следваме сляпо традиции и обичаи, които противоречат на истината.
• Аятът ни показва колко абсурдно и несправедливо е човек да приписва на Аллах нещо, а после да дава предимство на сътворените пред Създателя. Това ни подтиква да ценим истинската вяра и да се стремим към справедливост и правдивост във всичките си дела.
• Ислямът е религия на яснотата и логиката – той ни освобождава от суеверия и измислени практики, и ни води към чистото познание за Аллах и искреното Му възвеличаване.
• Този аят ни насърчава да размишляваме върху знаменията на Аллах и да Му бъдем благодарни за даровете, като ги използваме по начин, който Той е одобрил, а не по начин, който Го гневи.