Сура Аль-Араф — Стих 97

1. Пояснение на думите в аята:

• أَفَأَمِنَ (а-фа-амина): Нима се смятат за в безопасност, нима са сигурни?
• أَهْلُ الْقُرَىٰ (ахлул-кура): жителите на селищата/градовете.
• بَأْسُنَا (баъсуна): Нашето наказание, Нашата строгост.
• بَيَاتًا (баятан): през нощта, по време на нощния сън.
• نَائِمُونَ (наимун): спящи.

1. Тълкувание на аята:

Нима жителите на онези селища, които отричаха пратениците и продължаваха да упорстват в своето неверие, се чувстват напълно сигурни и в безопасност, че Нашето наказание няма да ги споходи изненадващо през нощта, докато са потънали в дълбок сън и в пълно спокойствие? Те се заблуждават, ако мислят, че са в безопасност. Наказанието на Аллах може да дойде по всяко време – и през нощта, когато спят, и през деня, когато са заети със своите дела. Никой не може да избяга от него и никой не може да го предотврати.

1. Поуки от аята:

• Човек никога не трябва да се чувства напълно сигурен от наказанието на Аллах, колкото и да е спокоен животът му.
• Отричането и упорството в греха могат да доведат до внезапно наказание, за което човекът дори не подозира.
• Аллах е Всемогъщ и Неговото наказание идва по Негова воля – по всяко време и по всякакъв начин.
• Този аят ни подтиква към смирение, покаяние и обръщане към Аллах, преди да е станало твърде късно.
• Ислямът ни учи да живеем с богобоязън и да не се самозаблуждаваме, че сме в безопасност, а да търсим прошката и милостта на Аллах.