Аль-Араф · 98/206
Превод Транслитерация — Сура Аль-Араф
أَوَأَمِنَ أَهْلُ الْقُرَىٰ أَن يَأْتِيَهُم بَأْسُنَا ضُحًى وَهُمْ يَلْعَبُونَ ۝٩٨
Awa amina ahlul quraaa ai yaatiyahum baasunaa duhanw wa hum yal`aboon
📖 На Български
Или жителите на селищата имаха сигурност, че Нашето мъчение не ще ги сполети сутрин, докато се развличат?

M Mishary Rashid Alafasy ✓
M Mahmoud Khalil Al-Husary ✓
A Abdurrahman As-Sudais ✓
M Mohamed Siddiq Al-Minshawi ✓
A Abdul Basit Abdul Samad ✓
A Ali Al-Hudhaify ✓
A Ahmed ibn Ali al-Ajamy ✓
A Abu Bakr Ash-Shaatree ✓
M Muhammad Ayyoub ✓
A Abdullah Basfar ✓
A Abdullah Al-Juhani ✓
M Maher Al Muaiqly ✓
0:00
0:00
📜

Превод — Tafsir

  1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:
  • أَوَأَمِنَ (ауа амина): „Нима се чувстват в безопасност?“ — въпросителна форма, която изразява порицание и предупреждение.
  • أَهْلُ الْقُرَى (ахлул-кура): „жителите на селищата/градовете“ — множествено число на „карйа“ (селище, град).
  • بَأْسُنَا (баъсуна): „Нашето наказание/Нашата мощ“ — тук означава наказанието и гибелта, изпратени от Аллах.
  • ضُحًى (духан): „предобедно време“ — времето след изгрев слънце до пладне, когато хората обикновено са заети със своите дела.
  • يَلْعَبُونَ (ялъабуна): „се забавляват“ — тук означава да бъдат нехайни, заети с безсмислени неща и отвлечени от мисълта за отвъдното.
  1. Тълкуване на аята:

Аллах, Всемогъщият, задава въпрос, който носи укор и предупреждение към жителите на онези селища, които са отхвърляли истината: нима те са сигурни и спокойни, че Нашето наказание няма да ги сполети внезапно в предобедните часове, докато те са нехайни и се занимават със забавления и празни дела? Това е време, в което човек обикновено е най-небрежен и разсеян, зает с ежедневните си грижи и удоволствия, без да мисли за срещата с Аллах и за отговорността пред Него. Именно в такъв момент на пълна безгрижност наказанието би ги заварило най-неподготвени и би било най-тежко и унищожително. Аятът идва след предишни аятове, в които се говори за сигурността на хората през нощта и през деня, и тук се допълва картината на тяхната самонадеяност: те живеят така, сякаш никога няма да бъдат подложени на изпитание или наказание, а истината е, че Аллах има пълна власт над тях и нищо не може да Го възпре, когато реши да ги накаже. Този въпрос е отправен не само към онези древни народи, но и към всеки, който чуе посланието и продължава да живее в нехайство, сякаш е в безопасност от Божието възмездие.

  1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:
  • Аятът ни учи, че никой не е в безопасност от наказанието на Аллах, колкото и силен или богат да се смята, и че самонадеяността и нехайството са опасни.
  • Той ни напомня, че животът е кратък и че човек трябва да бъде буден и внимателен, а не да се оставя да бъде погълнат от забавления и безсмислени занимания, забравяйки за своя Създател.
  • В него има призив към размисъл и към връщане към Аллах с покаяние, преди да дойде наказанието внезапно, в момент, когато най-малко го очакваме.
  • Коранът не само предупреждава, но и показва милостта на Аллах, Който ни дава време и възможност да се поправим, преди да бъде твърде късно.
  • Аятът ни насърчава да ценим всеки миг от живота си и да го използваме за добри дела, за поклонение и за подготовка за отвъдното, вместо да го пропиляваме в нехайство и забавления.


📜 Стих 96-100 — Сура Аль-Араф

96وَلَوْ أَنَّ أَهْلَ الْقُرَىٰ آمَنُوا وَاتَّقَوْا لَفَتَحْنَا عَلَيْهِم بَرَكَاتٍ مِّنَ السَّمَاءِ وَالْأَرْضِ وَلَٰكِن كَذَّبُوا فَأَخَذْنَاهُم بِمَا كَانُوا يَكْسِبُونَ
А ако жителите на селищата бяха повярвали и бяха се побояли, щяхме да разтворим пред тях дарове от небето и от земята. Ала те отричаха и ги сграбчвахме заради онова, което са придобили.
97أَفَأَمِنَ أَهْلُ الْقُرَىٰ أَن يَأْتِيَهُم بَأْسُنَا بَيَاتًا وَهُمْ نَائِمُونَ
Нима жителите на селищата имаха сигурност, че Нашето мъчение не ще ги сполети нощем, докато спят?
98أَوَأَمِنَ أَهْلُ الْقُرَىٰ أَن يَأْتِيَهُم بَأْسُنَا ضُحًى وَهُمْ يَلْعَبُونَ
Или жителите на селищата имаха сигурност, че Нашето мъчение не ще ги сполети сутрин, докато се развличат?
99أَفَأَمِنُوا مَكْرَ اللَّهِ ۚ فَلَا يَأْمَنُ مَكْرَ اللَّهِ إِلَّا الْقَوْمُ الْخَاسِرُونَ
Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах? Само губещите хора смятат, че са в безопасност пред замисъла на Аллах.
100أَوَلَمْ يَهْدِ لِلَّذِينَ يَرِثُونَ الْأَرْضَ مِن بَعْدِ أَهْلِهَا أَن لَّوْ نَشَاءُ أَصَبْنَاهُم بِذُنُوبِهِمْ ۚ وَنَطْبَعُ عَلَىٰ قُلُوبِهِمْ فَهُمْ لَا يَسْمَعُونَ
Нима Той не показа на онези, които наследиха земята след нейните [предишни] жители, че ако Ние желаем, бихме ги поразили заради греховете им и бихме запечатали сърцата им, та да не чуват?
Аль-АрафКоран регистър
206Стих
MeccanRevelation
98Стих

Превод — Аль-Араф 98

Сура Аль-Араф Стих 98 - Четене, Слушайте, Превод, Български : Или жителите на селищата имаха сигурност, че Нашето мъчение не…

Сура Стих 98/206 — Сура Аль-Араф الأعراف (Meccan). Четене Слушайте Превод (Български). Слушайте: Сура Аль-Араф Слушайте, Сура Аль-Араф Превод, Сура Аль-Араф mp3, Сура Аль-Араф pdf. Стих 96–100. На Български: Türkçe.





Свещеният Коран


Monday, September 28, 2026

Don't forget us in your sincere prayers