Сура Аль-Анфаль — Стих 74

1. Пояснение на думите в аята:

• آمَنُوا: повярваха в Аллах и в Неговия Пратеник.
• هَاجَرُوا: преселиха се, напуснаха домовете си, отивайки в земя, където могат свободно да изповядват религията си.
• جَاهَدُوا: положиха усилия и се бориха за издигане на словото на Аллах.
• آوَوا: приютиха, дадоха подслон на преселниците.
• نَصَرُوا: подкрепиха ги с помощ, пари и защита.
• مَغْفِرَةٌ: опрощение на греховете.
• رِزْقٌ كَرِيمٌ: щедра и благородна прехрана, която не е помрачена от никаква обида или укор.

1. Тълкуване на аята:

Онези, които повярваха в Аллах и в Неговия Пратеник, и напуснаха родните си места, отправяйки се към земята на исляма или към място, където могат да служат на своя Господ, и се бориха, за да се издигне словото на Аллах — те са едни. А онези, които приютиха преселниците, дадоха им подслон и ги подкрепиха с пари и помощ — те са други. Всички те заедно са истинските вярващи, които напълно са осъществили вярата си чрез делата, които тя изисква: преселване, борба, даване на средства и подкрепа на истината. За тях има опрощение на греховете и щедра, благородна прехрана — това е Райската градина, в която няма нито тежест, нито укор, а храната е храна на Рая.

Този аят е повторен, защото някои от вярващите са се преселили преди Худайбийския мир, а други — след него, а някои са имали две преселвания: едно към Абисиния и едно към Медина. Затова първият аят се отнася за първите преселници, а вторият — за вторите.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът възвишава онези, които искрено вярват и жертват от себе си, от домовете си и от имуществото си в името на Аллах.
• Вярата не е само думи, а се потвърждава с дела: с преселване, с борба за истината и с подкрепа на нуждаещите се вярващи.
• Ислямът е религия на взаимопомощ и братство: едни се преселват, а други ги приютяват и подкрепят — и всички заедно са истинските вярващи.
• Обещанието на Аллах е сигурно: опрощение на греховете и щедра, благородна прехрана в Рая за онези, които искрено вярват и вършат добро.
• Този аят ни учи, че жертвата в името на Аллах не е загуба, а печалба — тя води до прошка и до вечно блаженство.
• Колкото по-голяма е искреността и саможертвата на вярващия, толкова по-голяма е наградата му при Аллах.