Сура Ат-Таквир — Стих 25

1. Обяснение на думите в аята:

• „شَيْطَانٍ“ (шайтан) – дявол, сатана; същество от невидимия свят, което се стреми да заблуждава хората.
• „رَجِيمٍ“ (раджим) – прокуден, отблъснат, изгонен от милостта на Аллах и прогонен с горящи звезди, когато се опитва да подслушва небесните вести.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Аллах Всемогъщият потвърждава, че Корана, който е низпослан на Пророка Мухаммед (мир нему), не е слово на прокуден дявол, нито е вдъхновение от сатана. Той не е реч на някой отстъпник, който краде слушане на небесните слова, нито е измислица на зъл дух, прогонен от милостта на Аллах. Напротив, Коранът е словото на Аллах и Неговото откровение, низпослано чрез доверения ангел Джибрил на благородния Пратеник. Това е ясно доказателство за истинността на Корана и за пророчеството на Мухаммед (мир нему), защото дяволите не могат да донесат такова велико, мъдро и напътстващо слово, изпълнено със справедливост, милост и светлина.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът е чисто Божие слово, защитено от всякаква намеса на злото, затова вярващият може да се довери напълно на неговото напътствие.
• Истинността на Корана е доказана и чрез факта, че той не може да бъде дело на сатаната, който никога не би призовавал към добро, справедливост и поклонение на Единия Аллах.
• Всеки, който търси истината, ще намери в Корана светлина и сигурност, защото той е от Господаря на световете, а не от прокуден дявол.
• Вярата в Корана като Божие слово е основа на спокойствието на сърцето и причина за напътствие в този свят и успех в отвъдния.