Сура Ат-Таквир — Стих 24

1. Обяснение на думите в аята:

• „الْغَيْبِ“ (ал-гайб): това, което е скрито и недостъпно за хората, а тук се има предвид вестта от небето, тоест откровението.
• „بِضَنِينٍ“ (би-данин): скъперник, стиснат, който не дава и не предава това, което му е поверено.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Аллах опровергава обвиненията на неверниците към Пророка Мухаммед, мир нему. Той не е скъперник по отношение на скритото знание и откровението, което му е низпослано. Той не задържа за себе си вестта от небето, нито я скрива от хората, нито я предава срещу заплащане или от корист, както правят гадателите и врачките. Напротив, той я съобщава точно и честно, без да очаква отплата от хората. Той е верен и надежден в предаването на Божието послание и не пести от хората нито една част от него.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Този аят ни показва благородния характер на Пророка, мир нему, който не е бил скъперник в предаването на истината, а я е съобщил напълно и безвъзмездно.
• Ислямът не е тайно учение, пазено за избрани, а е послание, което се предава открито и щедро на всички хора.
• Коранът е откровение от Аллах, а не измислица на гадател или шейтан, и това ни дава увереност в неговата истинност.
• Пророкът не е искал материална награда за своята мисия, което показва искреността му и прави посланието му още по-достоверно.
• Всеки мюсюлманин е призован да следва този пример – да споделя знанието и истината с другите без скъперничество и без корист.