Сура Аль-Аля — Стих 19

1. Обяснение на думите в аята:

• صُحُفِ (сухуф): множествено число на صَحِيفَة (сахифа), което означава „свитък“, „писание“ или „лист“, върху който е записано божественото откровение.
• إِبْرَاهِيمَ (Ибрахим): пророкът Авраам, мир нему, праотецът на монотеизма.
• مُوسَىٰ (Муса): пророкът Моисей, мир нему, на когото е низпослана Тората.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е продължение на предишните аятове в сура „Ал-Аля“, в които Аллах съобщава, че учението и напътствието, споменати в тази сура, не са нещо ново или непознато. Те са били записани и в свещените писания, низпослани на предишните пророци – в свитъците на Ибрахим и в писанията на Муса, мир нему. С други думи, основните принципи на вярата, единобожието, нравствените ценности и вестта за отвъдния живот са били част от божествените послания още от древността. Това показва приемствеността на божественото напътствие и потвърждава истинността на това, което е низпослано на Пророка Мухаммед, салляллаху алейхи уа саллям.

1. Поуки от аята:

• Божественото напътствие е едно и също по своята същност през вековете – то призовава към вяра в Единия Аллах, към добри нрави и към подготовка за отвъдния живот.
• Ислямът не е нова религия, а продължение и завършек на посланията на предишните пророци.
• Споменаването на свещените писания на Ибрахим и Муса насърчава човека да търси истината и да цени божествените книги.
• Този аят ни учи, че истината е универсална и обединява вярващите от всички времена.
• Той ни подтиква да се замислим за мъдростта на Аллах и за милостта Му, че е изпращал напътствие на човечеството през цялата му история.