Сура Ат-Тауба — Стих 12

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• نَّكَثُوا (накасу): нарушиха, развалиха, не спазиха.
• أَيْمَانَهُم (аймана-хум): клетвите им, тържествените им обещания.
• عَهْدِهِمْ (‘ахди-хим): договора им, споразумението им.
• طَعَنُوا (та‘ану): нападнаха с думи, опетниха, охулиха, подложиха на критика.
• أَئِمَّةَ الْكُفْرِ (а’имматал-куфр): предводителите на неверието, водачите на безбожието.
• لَا أَيْمَانَ لَهُمْ (ла аймана лахум): те нямат истински клетви, няма зачитане на обещанията им.
• يَنتَهُونَ (янта-хун): да престанат, да се въздържат, да се откажат.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах казва на вярващите: ако онези, с които сте сключили договор, го нарушат и развалят клетвите си, след като вече са се обвързали с твърдо споразумение, и освен това започнат да нападат с думи и да опетняват вашата религия, като я охулват и се подиграват с нея, тогава не оставайте безучастни – сражавайте се срещу предводителите на неверието и водачите на заблудата. Тези хора нямат истинска вярност към клетвите и договорите си, затова не заслужават доверие и не трябва да имат гаранции за безопасност. Борбата срещу тях има за цел да ги накара да престанат със своето неверие, с нарушаването на обещанията и с нападките срещу исляма, за да се върнат към истината или поне да спрат враждебните си действия.

Този аят се отнася до онези, които са сключили примирие с мюсюлманите за определен срок, но след това са го нарушили, развалили са клетвите си и са започнали открито да хулят исляма и да го омаловажават. В такъв случай мюсюлманите получават позволение – дори заповед – да воюват срещу тези водачи на неверието, защото те са източникът на враждата и подстрекателството. Те не пазят клетвите си и не зачитат договорите, затова не може да се разчита на думата им и не трябва да им се дава възможност да продължават да вредят. Целта на тази борба е да се сложи край на тяхното безбожие и на тяхната враждебност, така че да се възцари справедливост и да се защити религията на Аллах.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът защитава вярващите и тяхната религия. Когато някой открито напада и охулва исляма, мюсюлманите имат право и задължение да го спрат, за да се запази истината и достойнството на вярата.
• Договорите и обещанията в исляма са свещени. Нарушаването им е тежко прегрешение, а ислямът учи на честност и вярност към дадената дума.
• Аллах е справедлив. Той не заповядва борба срещу онези, които спазват договорите си, а само срещу онези, които ги нарушават и нападат религията.
• Вярата е ценност, която заслужава да бъде защитавана. Когато някой се подиграва с исляма, това не е нещо маловажно, а посегателство срещу най-скъпото у вярващия.
• Ислямът търси мир и прекратяване на враждата. Целта на борбата срещу водачите на неверието е те да престанат с враждебните си действия, а не просто отмъщение. Това показва, че ислямът предпочита мира и се стреми към него.
• Коранът е книга на мъдростта и реализма. Той не подвежда вярващите към наивност, а ги учи да бъдат бдителни и да не се доверяват на онези, които многократно са доказали, че не спазват обещанията си.
• Всеки, който търси истината, ще види, че ислямът защитава справедливостта, честността и достойнството, и че Коранът дава ясни напътствия как да се постъпва в трудни ситуации. Това прави исляма религия, която вдъхва сигурност и увереност на своите последователи.