Сура Ат-Тауба — Стих 49

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ائْذَن لِّي (из'ан ли): позволи ми, дай ми разрешение.
• وَلَا تَفْتِنِّي (уа ля тафтинни): и не ме изкушавай, не ме въвеждай в изпитание или грях.
• الْفِتْنَةِ (ал-фитна): изпитание, изкушение, грях, разкол.
• سَقَطُوا (сакату): паднаха, пропаднаха.
• مُحِيطَةٌ (мухита): обграждаща, обкръжаваща ги отвсякъде.

1. Тълкуване на аята:

Сред лицемерите има такива, които идват при Пророка (мир нему) и искат разрешение да останат назад от джихада, като се оправдават с измислени причини. Те казват: „Позволи ми да не изляза и не ме излагай на изкушение, защото ако видя жените на врага – византийците – може да съгреша.“ НоAllah разкрива истината за тях: те вече са паднали в много по-голямо изпитание – изпитанието на лицемерието и неподчинението на Allah и Неговия Пратеник. Тяхното извинение е лъжливо, защото истинската беда не е в това, което те твърдят, а в болестта на сърцата им. А що се отнася до Огъня на Джехеннема, той ще обгради всички неверници и лицемери, така че никой от тях няма да намери изход или спасение от него.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че лицемерието и бягството от задълженията са по-голямо изпитание от всяко материално или телесно изкушение.
• Ислямът изисква искреност и смелост – човек да не търси извинения, за да избегне доброто и отговорността.
• Allah е справедлив и никой не може да избяга от Неговото въздаяние; Джехеннема обгражда онези, които упорстват в неверието и лицемерието.
• Коранът разкрива скритото в сърцата и ни напътства към истинската вяра, която е път на честност, саможертва и доверие в Allah.
• Вярващият трябва да се пази от извинения, които го отдалечават от добрите дела, и да помни, че истинското изпитание е в неподчинението на Allah, а не в трудностите по Неговия път.