Сура Ат-Тауба — Стих 50

1. Обяснение на думите в аята:

• حَسَنَةٌ (хасана): добро, благодат, успех, победа или печалба.
• تَسُؤْهُمْ (тасу’хум): ги натъжава, огорчава ги.
• مُصِيبَةٌ (мусиба): бедствие, нещастие, загуба или поражение.
• أَخَذْنَا أَمْرَنَا (ахазна амрана): взехме си работата в свои ръце, постъпихме предпазливо и благоразумно.
• يَتَوَلَّوا (ятауалляу): обръщат се и си тръгват, оттеглят се.
• فَرِحُونَ (фарихун): радостни, доволни.

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва състоянието на лицемерите и тяхната враждебност към вярващите. Когато Пророкът (мир нему) и мюсюлманите получат някакво добро – като победа, печалба или благодат от Аллах – това ги потиска и ги натъжава, защото те не желаят доброто на вярващите. А когато ги сполети някакво нещастие – като загуба, трудност или поражение – те казват: „Ние предварително си взехме предпазните мерки и постъпихме благоразумно, като не излязохме с тях.“ След това си тръгват доволни и радостни, че са се спасили от това, което е сполетяло мюсюлманите. Това разкрива тяхната двойственост и липса на истинска вяра и съпричастност към общността на вярващите.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинският вярващ съчувства на своите братя по вяра – радва се на тяхното добро и тъгува за тяхното нещастие.
• Лицемерието и злорадството към вярващите са признак на слаба вяра и отдалеченост от Аллах.
• Вярата изисква доверие в Аллах и приемане на Неговото решение както в добро, така и в изпитание.
• Коранът разкрива състоянията на сърцата и ни напътства към искреност, единство и взаимна подкрепа.
• Мюсюлманинът трябва да бъде благодарен при благодат и търпелив при изпитание, знаейки, че всичко е от Аллах и има мъдрост във всяко нещо.