وَالنَّازِعَاتِ غَرْقًا(1) Кълна се в изтръгващите [душите] с все сила |
وَالنَّاشِطَاتِ نَشْطًا(2) и в изваждащите [ги] нежно, |
وَالسَّابِحَاتِ سَبْحًا(3) и в спускащите се бързо, |
فَالسَّابِقَاتِ سَبْقًا(4) и в гонещите се в надпревара, |
فَالْمُدَبِّرَاتِ أَمْرًا(5) и в изпълняващите повелите! |
يَوْمَ تَرْجُفُ الرَّاجِفَةُ(6) В Деня, когато [се протръби с първия Рог] ще се разтърси тресящата се [вселена], |
تَتْبَعُهَا الرَّادِفَةُ(7) ще последва второто [протръбяване]. |
قُلُوبٌ يَوْمَئِذٍ وَاجِفَةٌ(8) Някои сърца в този Ден ще тръпнат. |
أَبْصَارُهَا خَاشِعَةٌ(9) Погледите им ще бъдат сведени. |
يَقُولُونَ أَإِنَّا لَمَرْدُودُونَ فِي الْحَافِرَةِ(10) Ще кажат: “Нима ще бъдем върнати към предишното, |
أَإِذَا كُنَّا عِظَامًا نَّخِرَةً(11) нима, след като бяхме прогнили кости?” |
قَالُوا تِلْكَ إِذًا كَرَّةٌ خَاسِرَةٌ(12) Ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.” |
فَإِنَّمَا هِيَ زَجْرَةٌ وَاحِدَةٌ(13) То е само едно протръбяване - |
فَإِذَا هُم بِالسَّاهِرَةِ(14) и ето всички - възкръснали! |
هَلْ أَتَاكَ حَدِيثُ مُوسَىٰ(15) [О, Мухаммад], стигна ли до теб разказът за Муса? |
إِذْ نَادَاهُ رَبُّهُ بِالْوَادِ الْمُقَدَّسِ طُوًى(16) Когато неговият Господ го призова в свещената долина Туа: |
اذْهَبْ إِلَىٰ فِرْعَوْنَ إِنَّهُ طَغَىٰ(17) “Иди при Фараона! Той престъпи. |
فَقُلْ هَل لَّكَ إِلَىٰ أَن تَزَكَّىٰ(18) И кажи: “Не ще ли се пречистиш, |
وَأَهْدِيَكَ إِلَىٰ رَبِّكَ فَتَخْشَىٰ(19) да те напътя към твоя Господ и да се побоиш?”” |
فَأَرَاهُ الْآيَةَ الْكُبْرَىٰ(20) И му показа [Муса] най-голямото знамение. |
فَكَذَّبَ وَعَصَىٰ(21) И взе го за лъжа, и се възпротиви. |
ثُمَّ أَدْبَرَ يَسْعَىٰ(22) После се отвърна с упорство. |
فَحَشَرَ فَنَادَىٰ(23) И насъбра [хората си], и прогласи. |
فَقَالَ أَنَا رَبُّكُمُ الْأَعْلَىٰ(24) Каза: “Аз съм вашият господ, върховният.” |
فَأَخَذَهُ اللَّهُ نَكَالَ الْآخِرَةِ وَالْأُولَىٰ(25) И Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот. |
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَعِبْرَةً لِّمَن يَخْشَىٰ(26) В това има поучение за всеки богобоязлив. |
أَأَنتُمْ أَشَدُّ خَلْقًا أَمِ السَّمَاءُ ۚ بَنَاهَا(27) Вие ли сте по-трудни за сътворяване или небето? Той го съгради. |
رَفَعَ سَمْكَهَا فَسَوَّاهَا(28) Въздигна неговия свод и го изравни, |
وَأَغْطَشَ لَيْلَهَا وَأَخْرَجَ ضُحَاهَا(29) и потъмни нощта му, и изведе утрото му, |
وَالْأَرْضَ بَعْدَ ذَٰلِكَ دَحَاهَا(30) и земята след това разпростря. |
أَخْرَجَ مِنْهَا مَاءَهَا وَمَرْعَاهَا(31) Извади от нея водите и пасбищата й, |
وَالْجِبَالَ أَرْسَاهَا(32) и планините поби |
مَتَاعًا لَّكُمْ وَلِأَنْعَامِكُمْ(33) за ползване от вас и от вашия добитък. |
فَإِذَا جَاءَتِ الطَّامَّةُ الْكُبْرَىٰ(34) И когато настъпи Голямото прииждане, |
يَوْمَ يَتَذَكَّرُ الْإِنسَانُ مَا سَعَىٰ(35) тогава в Деня човек ще си припомни за какво се е старал, |
وَبُرِّزَتِ الْجَحِيمُ لِمَن يَرَىٰ(36) и Адът ще бъде показан на всеки, който вижда... |
فَأَمَّا مَن طَغَىٰ(37) За който е престъпвал |
وَآثَرَ الْحَيَاةَ الدُّنْيَا(38) и е предпочел земния живот, |
فَإِنَّ الْجَحِيمَ هِيَ الْمَأْوَىٰ(39) обиталището е Адът. |
وَأَمَّا مَنْ خَافَ مَقَامَ رَبِّهِ وَنَهَى النَّفْسَ عَنِ الْهَوَىٰ(40) За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта, |
فَإِنَّ الْجَنَّةَ هِيَ الْمَأْوَىٰ(41) обиталището е Раят. |
يَسْأَلُونَكَ عَنِ السَّاعَةِ أَيَّانَ مُرْسَاهَا(42) Питат те [о, Мухаммад] за Часа: “Кога ще настъпи?” |
فِيمَ أَنتَ مِن ذِكْرَاهَا(43) Какво [знание имаш] ти да го споменеш? |
إِلَىٰ رَبِّكَ مُنتَهَاهَا(44) При твоя Господ е пределът му. |
إِنَّمَا أَنتَ مُنذِرُ مَن يَخْشَاهَا(45) Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него. |
كَأَنَّهُمْ يَوْمَ يَرَوْنَهَا لَمْ يَلْبَثُوا إِلَّا عَشِيَّةً أَوْ ضُحَاهَا(46) В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една привечер или утрин. |
أحمد العجمي
خالد الجليل
سعد الغامدي
سعود الشريم
عبد الباسط
عبد الله الجهني
علي الحذيفي
فارس عباد
ماهر المعيقلي
محمد جبريل
المنشاوي
الحصري
مشاري العفاسي
ناصر القطامي
ياسر الدوسري
