وَالنَّازِعَاتِ غَرْقًا(1) Кълна се в изтръгващите [душите] с все сила |
وَالنَّاشِطَاتِ نَشْطًا(2) и в изваждащите [ги] нежно, |
وَالسَّابِحَاتِ سَبْحًا(3) и в спускащите се бързо, |
فَالسَّابِقَاتِ سَبْقًا(4) и в гонещите се в надпревара, |
فَالْمُدَبِّرَاتِ أَمْرًا(5) и в изпълняващите повелите! |
يَوْمَ تَرْجُفُ الرَّاجِفَةُ(6) В Деня, когато [се протръби с първия Рог] ще се разтърси тресящата се [вселена], |
تَتْبَعُهَا الرَّادِفَةُ(7) ще последва второто [протръбяване]. |
قُلُوبٌ يَوْمَئِذٍ وَاجِفَةٌ(8) Някои сърца в този Ден ще тръпнат. |
أَبْصَارُهَا خَاشِعَةٌ(9) Погледите им ще бъдат сведени. |
يَقُولُونَ أَإِنَّا لَمَرْدُودُونَ فِي الْحَافِرَةِ(10) Ще кажат: “Нима ще бъдем върнати към предишното, |
أَإِذَا كُنَّا عِظَامًا نَّخِرَةً(11) нима, след като бяхме прогнили кости?” |
قَالُوا تِلْكَ إِذًا كَرَّةٌ خَاسِرَةٌ(12) Ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.” |
فَإِنَّمَا هِيَ زَجْرَةٌ وَاحِدَةٌ(13) То е само едно протръбяване - |
فَإِذَا هُم بِالسَّاهِرَةِ(14) и ето всички - възкръснали! |
هَلْ أَتَاكَ حَدِيثُ مُوسَىٰ(15) [О, Мухаммад], стигна ли до теб разказът за Муса? |
إِذْ نَادَاهُ رَبُّهُ بِالْوَادِ الْمُقَدَّسِ طُوًى(16) Когато неговият Господ го призова в свещената долина Туа: |
اذْهَبْ إِلَىٰ فِرْعَوْنَ إِنَّهُ طَغَىٰ(17) “Иди при Фараона! Той престъпи. |
فَقُلْ هَل لَّكَ إِلَىٰ أَن تَزَكَّىٰ(18) И кажи: “Не ще ли се пречистиш, |
وَأَهْدِيَكَ إِلَىٰ رَبِّكَ فَتَخْشَىٰ(19) да те напътя към твоя Господ и да се побоиш?”” |
فَأَرَاهُ الْآيَةَ الْكُبْرَىٰ(20) И му показа [Муса] най-голямото знамение. |
فَكَذَّبَ وَعَصَىٰ(21) И взе го за лъжа, и се възпротиви. |
ثُمَّ أَدْبَرَ يَسْعَىٰ(22) После се отвърна с упорство. |
فَحَشَرَ فَنَادَىٰ(23) И насъбра [хората си], и прогласи. |
فَقَالَ أَنَا رَبُّكُمُ الْأَعْلَىٰ(24) Каза: “Аз съм вашият господ, върховният.” |
فَأَخَذَهُ اللَّهُ نَكَالَ الْآخِرَةِ وَالْأُولَىٰ(25) И Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот. |
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَعِبْرَةً لِّمَن يَخْشَىٰ(26) В това има поучение за всеки богобоязлив. |
أَأَنتُمْ أَشَدُّ خَلْقًا أَمِ السَّمَاءُ ۚ بَنَاهَا(27) Вие ли сте по-трудни за сътворяване или небето? Той го съгради. |
رَفَعَ سَمْكَهَا فَسَوَّاهَا(28) Въздигна неговия свод и го изравни, |
وَأَغْطَشَ لَيْلَهَا وَأَخْرَجَ ضُحَاهَا(29) и потъмни нощта му, и изведе утрото му, |
وَالْأَرْضَ بَعْدَ ذَٰلِكَ دَحَاهَا(30) и земята след това разпростря. |
أَخْرَجَ مِنْهَا مَاءَهَا وَمَرْعَاهَا(31) Извади от нея водите и пасбищата й, |
وَالْجِبَالَ أَرْسَاهَا(32) и планините поби |
مَتَاعًا لَّكُمْ وَلِأَنْعَامِكُمْ(33) за ползване от вас и от вашия добитък. |
فَإِذَا جَاءَتِ الطَّامَّةُ الْكُبْرَىٰ(34) И когато настъпи Голямото прииждане, |
يَوْمَ يَتَذَكَّرُ الْإِنسَانُ مَا سَعَىٰ(35) тогава в Деня човек ще си припомни за какво се е старал, |
وَبُرِّزَتِ الْجَحِيمُ لِمَن يَرَىٰ(36) и Адът ще бъде показан на всеки, който вижда... |
فَأَمَّا مَن طَغَىٰ(37) За който е престъпвал |
وَآثَرَ الْحَيَاةَ الدُّنْيَا(38) и е предпочел земния живот, |
فَإِنَّ الْجَحِيمَ هِيَ الْمَأْوَىٰ(39) обиталището е Адът. |
وَأَمَّا مَنْ خَافَ مَقَامَ رَبِّهِ وَنَهَى النَّفْسَ عَنِ الْهَوَىٰ(40) За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта, |
فَإِنَّ الْجَنَّةَ هِيَ الْمَأْوَىٰ(41) обиталището е Раят. |
يَسْأَلُونَكَ عَنِ السَّاعَةِ أَيَّانَ مُرْسَاهَا(42) Питат те [о, Мухаммад] за Часа: “Кога ще настъпи?” |
فِيمَ أَنتَ مِن ذِكْرَاهَا(43) Какво [знание имаш] ти да го споменеш? |
إِلَىٰ رَبِّكَ مُنتَهَاهَا(44) При твоя Господ е пределът му. |
إِنَّمَا أَنتَ مُنذِرُ مَن يَخْشَاهَا(45) Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него. |
كَأَنَّهُمْ يَوْمَ يَرَوْنَهَا لَمْ يَلْبَثُوا إِلَّا عَشِيَّةً أَوْ ضُحَاهَا(46) В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една привечер или утрин. |
Ahmed Al Ajmy
Bandar Balila
Khalid Al Jalil
Saad Al Ghamdi
Saud Al Shuraim
Abdul Basit
Abdul Rashid Sufi
Abdullah Basfar
Abdullah Al Juhani
Fares Abbad
Maher Al Muaiqly
Al Minshawi
Al Hosary
Mishari Al-afasi
Yasser Al Dosari
